ДЕЦАТА НА ДОБРИЧ ТВОРЯТ
НАГРАДЕНИ ТВОРБИ ОТ ОБЩИНСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС- декември 2008 година
Мария ГРЪНЧАРОВА – VIІ б кл. Лит.клуб „Н.Хайтов“
СОУ „П.Р.Славейков“-Добрич
ПЪРВА НАГРАДА
Т И
Ти си мисълта, с която заспивам.
Ти си сънят, който сънувам с усмивка на уста!
Ти си сълзите солени по лицето ми!
Ти си Човекът, стигнал до сърцето ми, заслужил това място!
Ти си споменът за трудно излечимото.
Ти си вечното желание за радост!
Ти си болката, с която чувствам самотата!
Ти си погледът,който чакам.
Ти си нежността, която сърцето ми търси и намира.
Ти си слънцето след дъждовен ден, светъл и усмихнат!
Ти си истината, която не мога да ти призная!
Ти си любовта, в която вечно се вричам!
Ти си ТОЙ и аз не мога без тебе.
Ти си.
Жанета ДОЙЧЕВА- VІІ в.кл.Лит.клуб “Таланти”
ОУ “Христо Ботев”-Добрич
ВТОРА НАГРАДА
Полунощна отрова
Всеки път в полунощ
аз се вливам в кръвта ти.
Харесва ли ти ?
Всеки път се опитваш,
да ме изтръгнеш
от себе си, но не успяваш.
Нещо дълбоко в тебе казва
“Не”
Харесва ли ти ?
Всеки път се вливам в теб
като полунощна горчива отрова.
Харесва ти, нали ?!
Хайде, кажи, защото си личи.
Аз съм под кожата ти.
Аз съм сълзата в очите ти.
Аз съм кръвта в тялото ти.
Аз съм въздуха, който ти дишаш.
Аз съм навсякъде и всичко в теб.
Без мен ти не можеш да живееш.
Защото аз съм полунощната отрова.
И съм най – сладкото нещо, което
може да ти се случи !
Полунощна отрова
Всеки път в полунощ
аз се вливам в кръвта ти.
Харесва ли ти ?
Всеки път се опитваш,
да ме изтръгнеш
от себе си, но не успяваш.
Нещо дълбоко в тебе казва
“Не”
Харесва ли ти ?
Всеки път се вливам в теб
като полунощна горчива отрова.
Харесва ти, нали ?!
Хайде, кажи, защото си личи.
Аз съм под кожата ти.
Аз съм сълзата в очите ти.
Аз съм кръвта в тялото ти.
Аз съм въздуха, който ти дишаш.
Аз съм навсякъде и всичко в теб.
Без мен ти не можеш да живееш.
Защото аз съм полунощната отрова.
И съм най – сладкото нещо, което
може да ти се случи !
Мирослав МИРЧЕВ- VІІ б кл.
ОУ “Христо Смирненски”- Добрич
ВТОРА НАГРАДА
Пролет
Дойде жадуваната пролет
и топъл вятър долетя.
Мисълта ми пак е в полет
и стиховете си редя.
Навън е приказно красиво
и птички весело летят.
А стиховете ми игриво
на страницата се редят .
Ах, Вие- мигове вълшебни,
докоснати от красота!
Ах, Вие- стихове неземни,
родени в моята душа!
Пролет
Дойде жадуваната пролет
и топъл вятър долетя.
Мисълта ми пак е в полет
и стиховете си редя.
Навън е приказно красиво
и птички весело летят.
А стиховете ми игриво
на страницата се редят .
Ах, Вие- мигове вълшебни,
докоснати от красота!
Ах, Вие- стихове неземни,
родени в моята душа!
Стелина Кирилова Тодорова- VІІ кл. в кл.
ПМГ "Иван Вазов"- Добрич
ВТОРА НАГРАДА
-
Ботев -познат и недостижим
(есе)
Познат:
-Защото за него е писано много - биографии, спомени, стихотворения, литературни статии, сценарии;
Защото сме слушали и чели десетки пъти поемите "Хайдути", "На прощаване", баладата "Хаджи Димитър", елегиите "Майце си", "Обесването на Васил Левски", учили сме ги наизуст;
-Защото във всяко селище от страната ни има училище, читалище, кино, улица, носеща името му, паметник или друг знак, отдаващ почит към поета, революционера, героя;
-Защото портретът му с орловия поглед, бялото лице, черната брада, е известен дори на децата от детската градина.А картините, в които войводата, препасал сабя, стои пред дружината си или пред капитана на австрийския параход "Радецки", привличат вниманието и се запечатват в съзнанието ни завинаги.
И всеки път, когато чуем "Тих бял Дунав", запяваме ентусиазирано и вълна от чувства ни залива.Душите ни се изпълват с гордост!
Недостижим!
-Кой друг на 20 години е написал такива високохудожествени, въздействащи стихове, които другите поети за цял живот не могат да сътворят?
-Кой друг успява да превърне словото си в действие, да съчетае в едно перо и меч?
-Кой друг има за родно място Балкана, а за вечен дом - цяла България?
-Кой, ако не Ботев, е най-викоката мярка за достойнсво и патриотизъм?
Никола Вапцаров го е казал:
Това е то Ботев.
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема!
-
Ботев -познат и недостижим
(есе)
Познат:
-Защото за него е писано много - биографии, спомени, стихотворения, литературни статии, сценарии;
Защото сме слушали и чели десетки пъти поемите "Хайдути", "На прощаване", баладата "Хаджи Димитър", елегиите "Майце си", "Обесването на Васил Левски", учили сме ги наизуст;
-Защото във всяко селище от страната ни има училище, читалище, кино, улица, носеща името му, паметник или друг знак, отдаващ почит към поета, революционера, героя;
-Защото портретът му с орловия поглед, бялото лице, черната брада, е известен дори на децата от детската градина.А картините, в които войводата, препасал сабя, стои пред дружината си или пред капитана на австрийския параход "Радецки", привличат вниманието и се запечатват в съзнанието ни завинаги.
И всеки път, когато чуем "Тих бял Дунав", запяваме ентусиазирано и вълна от чувства ни залива.Душите ни се изпълват с гордост!
Недостижим!
-Кой друг на 20 години е написал такива високохудожествени, въздействащи стихове, които другите поети за цял живот не могат да сътворят?
-Кой друг успява да превърне словото си в действие, да съчетае в едно перо и меч?
-Кой друг има за родно място Балкана, а за вечен дом - цяла България?
-Кой, ако не Ботев, е най-викоката мярка за достойнсво и патриотизъм?
Никола Вапцаров го е казал:
Това е то Ботев.
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема!
Андреа КАРАДЖОВА- VII в кл.
ПМГ”Иван Вазов”- гр.Добрич
ТРЕТА НАГРАДА
Христо Ботев – познат и недостижим
/есе/
Х – ристос за бедните и униженит.,
Mилосърден, състрадателен, любвеобилен.
Р – азпнат в името на народното благo
Закрилник, бунтар, герой.
И – коната на българската революция.
С – ветилникът в тъмните години на робството.
Т – oповният залп в прогнилата Турска империя.
О – бещанието на нов социален ред, за „единний светъл комунизъм”.
Б – лизък до всеки от нас.
О – бикнат още от детските години.
Т – ачен като скъп гост в сивото ежедневие.
Е – дин от многото поети и революционери
на България, но и ЕДИНСТВЕН,
В – ЕЛИК, НЕИЗМЕРИМ, НЕДОСТИЖИМ.
Христо Ботев – познат и недостижим
/есе/
Х – ристос за бедните и униженит.,
Mилосърден, състрадателен, любвеобилен.
Р – азпнат в името на народното благo
Закрилник, бунтар, герой.
И – коната на българската революция.
С – ветилникът в тъмните години на робството.
Т – oповният залп в прогнилата Турска империя.
О – бещанието на нов социален ред, за „единний светъл комунизъм”.
Б – лизък до всеки от нас.
О – бикнат още от детските години.
Т – ачен като скъп гост в сивото ежедневие.
Е – дин от многото поети и революционери
на България, но и ЕДИНСТВЕН,
В – ЕЛИК, НЕИЗМЕРИМ, НЕДОСТИЖИМ.
Белора МИХАЙЛОВА- VII а кл. Лит.клуб “Таланти”
ОУ „Христо Ботев”, гр. Добрич
ТРЕТА НАГРАДА
EСЕННА ИЗПОВЕД
Преплитат се в косите ми
тъгуващите есенни листа.
В паяжината на самотата
оплитат моята душа.
Алено-златистата си прелест
пред очите ми разстилаш ти,
с надеждата, че мога да забравя
още парещите в пясъка следи.
Треперещи ръце протягам,
не съм готова да се разделя
със спомена, оставен на брега.
EСЕННА ИЗПОВЕД
Преплитат се в косите ми
тъгуващите есенни листа.
В паяжината на самотата
оплитат моята душа.
Алено-златистата си прелест
пред очите ми разстилаш ти,
с надеждата, че мога да забравя
още парещите в пясъка следи.
Треперещи ръце протягам,
не съм готова да се разделя
със спомена, оставен на брега.
Валентин Детелинов Димитров
ученик от VІІІ-А клас
ПГ по туризъм „П. К. Яворов” – Добрич
ТРЕТА НАГРАДА
-
КАВАРНА
Слънце грее на небето,
весело показва си лицето.
Вятърът препуска из полето
приказки разказва за градчето.
Всичко тука радва ми сърцето,
прелестно синее се морето.
Чиракмана гледа от високо,
долу бяла, каменна чешма клокочи.
Топла, слънчева и нежна,
тъй прекрасна и голяма.
Ти за мен си радост и надежда,
пълна с обичта на мама.
-
КАВАРНА
Слънце грее на небето,
весело показва си лицето.
Вятърът препуска из полето
приказки разказва за градчето.
Всичко тука радва ми сърцето,
прелестно синее се морето.
Чиракмана гледа от високо,
долу бяла, каменна чешма клокочи.
Топла, слънчева и нежна,
тъй прекрасна и голяма.
Ти за мен си радост и надежда,
пълна с обичта на мама.
Вяра ЖЕЛЯЗКОВА – VIII а кл. лит. клуб „Н.Хайтов“
СОУ „П.Р.Славейков“-Добрич
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
И З Б О Р
„Едно е да искаш,друго е да можеш,
а пък трето и четвърто-да го направиш”
Н.Хайтов
Колко много стъпала,
стръмни и високи.
И по тях една сълза
мълчешком те води.
Пропастта те плаши.
Чувствата – дълбоки.
Лесно е да искаш.
Мамят те посоки.
Трудно е да бягаш.
Можеш да останеш.
Избора направиш ли,
светлина ще имаш.
Гергана ЖЕЛЯЗКОВА- VII б кл. лит.клуб “Таланти”
ОУ”Христо Ботев”-Добрич
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мечти
Хайде, моля те,поспри,
погледни ме и кажи
накъде отиваш ти
сам към своите мечти?
Виждам извор пълен с тях,
но дълбок е и потаен.
Болка, радост или грях
в дъното блестят и мамят.
Ако ти мечтата хванеш
и искрата се запали,
изворчето си открил
и щастлив, щастлив си бил.
Мечти
Хайде, моля те,поспри,
погледни ме и кажи
накъде отиваш ти
сам към своите мечти?
Виждам извор пълен с тях,
но дълбок е и потаен.
Болка, радост или грях
в дъното блестят и мамят.
Ако ти мечтата хванеш
и искрата се запали,
изворчето си открил
и щастлив, щастлив си бил.
Гълъбина ХИНКОВА -VІІ в кл.
ПМГ “Иван Вазов” град Добрич
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Ботев – познат и недостижим
Есе
Христо Ботев е роден на един от най – големите християнски празници – Коледа – и сякаш е орисан от малък за велики дела. Негови портрети можем да видим навсякъде – в библиотеката, в училищата, читалищата, театралните фоайета... Слушали сме разкази за героичната му гибел. Познат ни е от стихотворенията, които сме чували още в ранна детска възраст. Знаем за него, че е един от гениалните български поети. Произведенията му, посветени на живота на народа ни, на борбите за избавлението от османския поробител, го разкриват като родолюбец, човек, който страстно люби, силно мрази, който умее “за чест и воля да мъсти”.
Ала дали наистина познаваме и разбираме докрай личността на Ботев, значението на неговите действия?
Той не само пише, но и реализира своите идеи, представи , мечти. От поезията и прозата му става ясно, че е посветен на висшата кауза – свободата на отечеството, защото за него тя е всичко “ни повече, ни по – малко”. В нейно име оставя близки и любими хора, скита се немил, недраг “по тази тежка чужбина”. Търпи лишения, унижения. Крепи го мечтата да влезе в битка срещу врага и загине като юнак, герой. Желанието му да бъде пръв сред първите, да дава пример за достойно поведение пред лицето на смъртта, се сбъдва. Умира, както сам предрича - “Аз може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава”.
Ботев не се страхува от смъртта. Той я кани, изкушава, очаква с радост. За него тя е с “мила усмивка”. Знае, че който умре за общото благо, си осигурява един по – достоен живот – в света на духовноживите, на нравствените максималисти.
Може би само човек с неговия “ръст”, на неговото ниво, е в състояние да проумее и обясни Ботев. На нас ни остава да се възхищаваме от смелите му, дръзки думи и жестове, да пазим името му чисто, да му отдаваме почит чрез плахите си опити да пишем за него.
В този смисъл аз пожелах да работя по предложената тема. И вълнение, и страх, и колебание, и увереност ме съпътстваха докрая. А през цялото време в съзнанието ми звучеше националният химн – тържествен, с нотки на трагичност, защото за мен България и Ботев са слети в едно.
Ботев – познат и недостижим
Есе
Христо Ботев е роден на един от най – големите християнски празници – Коледа – и сякаш е орисан от малък за велики дела. Негови портрети можем да видим навсякъде – в библиотеката, в училищата, читалищата, театралните фоайета... Слушали сме разкази за героичната му гибел. Познат ни е от стихотворенията, които сме чували още в ранна детска възраст. Знаем за него, че е един от гениалните български поети. Произведенията му, посветени на живота на народа ни, на борбите за избавлението от османския поробител, го разкриват като родолюбец, човек, който страстно люби, силно мрази, който умее “за чест и воля да мъсти”.
Ала дали наистина познаваме и разбираме докрай личността на Ботев, значението на неговите действия?
Той не само пише, но и реализира своите идеи, представи , мечти. От поезията и прозата му става ясно, че е посветен на висшата кауза – свободата на отечеството, защото за него тя е всичко “ни повече, ни по – малко”. В нейно име оставя близки и любими хора, скита се немил, недраг “по тази тежка чужбина”. Търпи лишения, унижения. Крепи го мечтата да влезе в битка срещу врага и загине като юнак, герой. Желанието му да бъде пръв сред първите, да дава пример за достойно поведение пред лицето на смъртта, се сбъдва. Умира, както сам предрича - “Аз може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава”.
Ботев не се страхува от смъртта. Той я кани, изкушава, очаква с радост. За него тя е с “мила усмивка”. Знае, че който умре за общото благо, си осигурява един по – достоен живот – в света на духовноживите, на нравствените максималисти.
Може би само човек с неговия “ръст”, на неговото ниво, е в състояние да проумее и обясни Ботев. На нас ни остава да се възхищаваме от смелите му, дръзки думи и жестове, да пазим името му чисто, да му отдаваме почит чрез плахите си опити да пишем за него.
В този смисъл аз пожелах да работя по предложената тема. И вълнение, и страх, и колебание, и увереност ме съпътстваха докрая. А през цялото време в съзнанието ми звучеше националният химн – тържествен, с нотки на трагичност, защото за мен България и Ботев са слети в едно.
Чийдем ИСМАИЛ–VІІ кл.
ОУ “Христо Смирненски”- Добрич
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Морето
Мило,нежно и копринено,
топла майка винаги е то,
меко и кашмирено,
носи в себе си живот.
Всички го обичат,
то е нашето море,
пазят го и тачат,
за да бъде то добре.
Морето
Мило,нежно и копринено,
топла майка винаги е то,
меко и кашмирено,
носи в себе си живот.
Всички го обичат,
то е нашето море,
пазят го и тачат,
за да бъде то добре.
Анжелика ВЪЛЧЕВА- VІІ б кл. литературен клуб “Таланти”
ОУ “Христо Ботев”-Добрич
СЕРТИФИКАТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА
-
Този път
Този път ще бъда друга...
Този път ще бъда груба..
Не със обич,
а с омраза!
Не с целувки-
с неприязън!
Този път няма да
съм с теб...
Този път ще
бъда срещу теб!
Отново ли ?
Любов такава-
една и съща,
сякаш на тебе само присъща,
разбрах и с нея си делил.
Разбил надежди и мечти …
И с тях е свършено, нали?
Любов ли ми предлагаш пак?
О, не, мерси!
-
Този път
Този път ще бъда друга...
Този път ще бъда груба..
Не със обич,
а с омраза!
Не с целувки-
с неприязън!
Този път няма да
съм с теб...
Този път ще
бъда срещу теб!
Отново ли ?
Любов такава-
една и съща,
сякаш на тебе само присъща,
разбрах и с нея си делил.
Разбил надежди и мечти …
И с тях е свършено, нали?
Любов ли ми предлагаш пак?
О, не, мерси!