Възрастова група VIII-Xклас
ПОЕЗИЯ
Веселина Василева -X клас, ЕГ „Гео Милев”- ПЪРВО място- „Път
Път
Ще падам и ще ставам,
ще се изтупвам гордо от праха,
и напред аз себе си ще устремявам,
уловила във капан страха.
Ще се слея лекомислено с потока
ще вървя, защото следвам своя път
че човек без цел и без посока
е човек без дух,a само плът.
Ще действам без да се замислям,
ще се усмихвам искрено и през сълзи,
а гнева си буен ще подтискам,
нека във краката ми пълзи.
Ще скоча аз от връх във бездна,
и няма да покривам очите си с ръка,
ще се разбия, но няма да изчезна,
че бог закриля само смелите сърца.
Ще се изгубя и после пак ще се намеря,
надеждата ще бъде моя светлина,
и с нея факел ярък ще развея,
ще си проправя път през тъмнина.
Ще направя грешка и ще съжалявам,
но ще се замисля следващия път,
и по човешки ще си продължавам,
че не се поправят тези дето не грешат.
Ще си преследвам неуморно аз мечтата,
дори по детски със лице засмяно,
ще разтапям с песен тишината,
ще превръщам малкото добро в голямо.
Ще обичам, даже наранена,
ще се смея на провала с глас,
че аз съм земна, ала окрилена,
затуй секундата за мен е час.
Ще заложа даже да загубя,
човек така се учи да цени,
а този, който смее да рискува,
все някога ще победи.
Ще живея както избора си правя,
и някога ще кажа “аз успях”,
поне едничко нещо искам да оставя,
да знам защо по този път вървях.
Теодора Стоянова - X г клас, ЕГ „Гео Милев”- ВТОРО място- „Да обичам”
Да обичам Като дете невинно
тичах из полята
и виках, виках
аз – зовях вълните
и се усмихвах тъй невинно.
Неразбираща света,
обичах, плачех безпричинно,
вярвах и във чудеса.
И исках да порасна като някоя принцеса
от любимата си книга с приказките – да.
И чаках моята орисница да дойде
да ме ориса, за да мога да летя.
Един ден тя дойде,
надвеси се над мен,
погледна ме със скрита тъга
и тихо като песен го пропя:
"Звездите орисаха те да обичаш!
Да обичаш, да желаеш, да гориш-
ако е нужно- никога не ще заспиш"
И от този ден се промених.
Заобичах, заблестях...
Това е пътят ми в живота-
Да обичам..
А някога исках да летя?
Анжелика Вълчева-VIIIaклас,ОУ „Христо Ботев ”- ВТОРО място- „Лоша и щастлива”
Литературен клуб „Таланти”- Добрич
Лоша и щастлива
Бях сама, но бях щастлива
в моя малък светъл свят
и по пътя лош, унила,
тръгнах аз към нечий бряг.
Там ми беше безразлично,
там ми беше все едно.
Кой по дяволите тичал е
да ме учи на добро?
Аз не исках нищо, нищо,
и не търсех помощ ничия,
въпреки че ми напомняха,
че по-истински обичат ме.
Бях тъй лоша, но щастлива,
и нима това е грях?
Станах аз това, което съм-
сам-сама на морски бряг.
И не искам никой друг
в моя лош, но светъл свят.
Мария Грънчарова – VІІІ а кл.- ТРЕТО място – „ЗАЩОТО”
СОУ“П.Р.Славейков“-Добрич
Лит.клуб „Н.Хайтов“
ЗАЩОТО
Мечтите се постигат в приказките.
Принцът и принцесата съществуват в приказките.
Падне ли звезда,желанието се сбъдва в приказките.
Справедливостта живее в приказките.
Ще си създам своя приказка.
Защото имам мечти за сбъдване.
Защото искам да бъда нечия принцеса.
Ще бъда себе си.
Животът ми ще бъде приказка за живота.
Ще ме прочете този,който обича живота.
Росица Стоянова ,VIIIaклас,ОУ „Христо Ботев ”- ЧЕТВЪРТО място – „Приятелю...”
Литературен клуб „Таланти”- Добрич
Приятелю, какво добро да сторя?
Със тебе сме различни две души-
не знаем дълбините на сърцата си.
Не зная как сме свързани в едно,
но силно ти желая аз доброто.
Не зная също и кое е то,
но знам, че аз и ти не сме сами.
Път
Ще падам и ще ставам,
ще се изтупвам гордо от праха,
и напред аз себе си ще устремявам,
уловила във капан страха.
Ще се слея лекомислено с потока
ще вървя, защото следвам своя път
че човек без цел и без посока
е човек без дух,a само плът.
Ще действам без да се замислям,
ще се усмихвам искрено и през сълзи,
а гнева си буен ще подтискам,
нека във краката ми пълзи.
Ще скоча аз от връх във бездна,
и няма да покривам очите си с ръка,
ще се разбия, но няма да изчезна,
че бог закриля само смелите сърца.
Ще се изгубя и после пак ще се намеря,
надеждата ще бъде моя светлина,
и с нея факел ярък ще развея,
ще си проправя път през тъмнина.
Ще направя грешка и ще съжалявам,
но ще се замисля следващия път,
и по човешки ще си продължавам,
че не се поправят тези дето не грешат.
Ще си преследвам неуморно аз мечтата,
дори по детски със лице засмяно,
ще разтапям с песен тишината,
ще превръщам малкото добро в голямо.
Ще обичам, даже наранена,
ще се смея на провала с глас,
че аз съм земна, ала окрилена,
затуй секундата за мен е час.
Ще заложа даже да загубя,
човек така се учи да цени,
а този, който смее да рискува,
все някога ще победи.
Ще живея както избора си правя,
и някога ще кажа “аз успях”,
поне едничко нещо искам да оставя,
да знам защо по този път вървях.
Теодора Стоянова - X г клас, ЕГ „Гео Милев”- ВТОРО място- „Да обичам”
Да обичам Като дете невинно
тичах из полята
и виках, виках
аз – зовях вълните
и се усмихвах тъй невинно.
Неразбираща света,
обичах, плачех безпричинно,
вярвах и във чудеса.
И исках да порасна като някоя принцеса
от любимата си книга с приказките – да.
И чаках моята орисница да дойде
да ме ориса, за да мога да летя.
Един ден тя дойде,
надвеси се над мен,
погледна ме със скрита тъга
и тихо като песен го пропя:
"Звездите орисаха те да обичаш!
Да обичаш, да желаеш, да гориш-
ако е нужно- никога не ще заспиш"
И от този ден се промених.
Заобичах, заблестях...
Това е пътят ми в живота-
Да обичам..
А някога исках да летя?
Анжелика Вълчева-VIIIaклас,ОУ „Христо Ботев ”- ВТОРО място- „Лоша и щастлива”
Литературен клуб „Таланти”- Добрич
Лоша и щастлива
Бях сама, но бях щастлива
в моя малък светъл свят
и по пътя лош, унила,
тръгнах аз към нечий бряг.
Там ми беше безразлично,
там ми беше все едно.
Кой по дяволите тичал е
да ме учи на добро?
Аз не исках нищо, нищо,
и не търсех помощ ничия,
въпреки че ми напомняха,
че по-истински обичат ме.
Бях тъй лоша, но щастлива,
и нима това е грях?
Станах аз това, което съм-
сам-сама на морски бряг.
И не искам никой друг
в моя лош, но светъл свят.
Мария Грънчарова – VІІІ а кл.- ТРЕТО място – „ЗАЩОТО”
СОУ“П.Р.Славейков“-Добрич
Лит.клуб „Н.Хайтов“
ЗАЩОТО
Мечтите се постигат в приказките.
Принцът и принцесата съществуват в приказките.
Падне ли звезда,желанието се сбъдва в приказките.
Справедливостта живее в приказките.
Ще си създам своя приказка.
Защото имам мечти за сбъдване.
Защото искам да бъда нечия принцеса.
Ще бъда себе си.
Животът ми ще бъде приказка за живота.
Ще ме прочете този,който обича живота.
Росица Стоянова ,VIIIaклас,ОУ „Христо Ботев ”- ЧЕТВЪРТО място – „Приятелю...”
Литературен клуб „Таланти”- Добрич
Приятелю, какво добро да сторя?
Със тебе сме различни две души-
не знаем дълбините на сърцата си.
Не зная как сме свързани в едно,
но силно ти желая аз доброто.
Не зная също и кое е то,
но знам, че аз и ти не сме сами.
Възрастова група VIII-Xклас
ЕСЕ
ЖЕНЯ ПАНАЙОТОВА ЗАГОРЧЕВА, X.a клас, ПМГ „ИВАН ВАЗОВ”- ПЪРВО място- „Пред съда на бъдещето”
ЕДИН ВЪОБРАЖАЕМ ДИАЛОГ – „ПРЕД СЪДА НА БЪДЕЩЕТО”
БЪДЕЩЕТО:-КОЙ СИ ТИ?
БОТЕВ:БЪЛГАРИН .
БЪДЕЩЕТО:КАК СЕ КАЗВАШ?
БОТЕВ:ХРИСТО БОТЬОВ ПЕТКОВ.
БЪДЕЩЕТО:КАКВО ИСКАШ?
БОТЕВ:ДА ДОЙДА С ТЕБ.
БЪДЕЩЕТО:А ОТКЪДЕ ИДВАШ?
БОТЕВ:ОТ МИНАЛОТО, ОТ ТЪМНИТЕ РОБСКИ ГОДИНИ НА НАРОДА МИ.
БЪДЕЩЕТО:КАКВО НОСИШ ЗА МЕН?
БОТЕВ:ЕДНА КНИЖКА С ДВАЙСЕТ СТИХОТВОРЕНИЯ , САБЯ. И ПУШКА.
БЪДЕЩЕТО:КАКВО ПИШЕ В ТАЯ КНИГА?
БОТЕВ:Историята на измъчените ми събратя-техните страдания, зова им за помощ, борбите им срещу потисниците, мечтите им …
БЪДЕЩЕТО:ПОЧЕТИ МИ МАЛКО…..КОЛКО МНОГО МЪКА ИМА В ПЕСНИТЕ ТИ!КОЛКО ЛЮБОВ КЪМ МЪЧЕНИЦИТЕ В РОБСКАТА ЛЮЛКА! КОЛКО ОГЪН, СТРАСТ ЗА БОРБА И САМОЖЕРТВА!О, ЗЕМЬО, И ВИЕ ПЛАНИНИ, ГОРИ, МОРЕТА, РЕКИ, НЕБЕСНИ СВЕТИЛА , ПОЗНАВАТЕ ЛИ , ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА ТОЗИ МОМЪК?
РЕКА ДУНАВ: С 200 ДУШИ ЮНАЦИ ТОЙ ПРЕМИНА ПРЕЗ МЕНЕ С ЕДИН КОРАБ, КОЙТО ПОКОРИ С ВЛАСТНИЯ СИ И ВСЯВАЩ СТРАХОПОЧИТАНИЕ ГЛАС.ОЩЕ ПОМНЯ ФАНТАСТИЧНОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ГРАДИНАРИ И ТЪРГОВЦИ В КРАСИВИ, НАПЕТИ И НЕОБИКНОВЕНО ВЪОДУШЕВЕНИ БУНТАРИ..
БАЛКАНА: А АЗ ВИЖДАМ ВДИГНАТАТА МУ НАПРЕД РЪКА, БЛЕСТЯЩАТА МУ САБЯ И ЧУВАМ ГЪРМА НА КУРШУМА, ПОКОСИЛ ЖИВОТА МУ..
ЗЕМЯТА: ПОСЛЕ, ПОСЛЕ ПО МЕНЕ ТУРЦИТЕ РАЗНАСЯХА, НАБИТА НА КОЛ ГЛАВАТА МУ…..И СЪЛЗИТЕ НА СТОТИЦИ, ХИЛЯДИ РОДОЛЮБИВИ ДУШИ ПОПИХ В ГЪРДИТЕ СИ.
ЗВЕЗДИТЕ: НА МОЯТА СВЕТЛИНА ДОБРИ БЪЛГАРИ ОПЯХА И ПОГРЕБАХА ГЕРОЯ….
НАСТОЯЩЕТО:НЯМА БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ Е ЧУВАЛ ЗА НЕГО, ДА НЕ Е ЧЕЛ ИЛИ ДА НЕ ЗНАЕ НЯКОЛКО НЕГОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ. ВСЯКА ГОДИНА НА 2.06 ХОРАТА НА БЪЛГАРИЯ ОТДАВАТ ПОЧИТ НА ДЕЛОТО МУ ;СИРЕНИТЕ СЪБУЖДАТ И СТРЯСКАТ ЗАСПАЛИТЕ СЪВЕСТИ,..И ВСИЧКИ СИ СПОМНЯМЕ, ПРИПЯВАМЕ СТИХОВЕТЕ „ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ…”
БЪДЕЩЕТО: ТИ, МЛАДИ ЧОВЕЧЕ, ОТДАВНА СИ СТАНАЛ МОЙ СПЪТНИК .ТИ СИ В КРЪВТА НА ЗЕМЯТА, В ГЛАСА НА БУРЯТА, В ТЪТЕНА НА БАЛКАНА, В ПЕСНИТЕ НА ГОРИТЕ, В ШУМА НА ВОДИТЕ, ТИ СИ СВЕТЛИНАТА НА ОГЪНЯ И СЛЪНЦЕТО.БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН ОТ МЕН !ВОДИ МЕ!
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} КАЛОЯН ЦОНЕВ, ДОБРОМИР ЦОНЕВ,10.А КЛ., ПМГ „ИВАН ВАЗОВ”- ВТОРО място- „Устойчивостта на .....”
УСТОЙЧИВОСТТА НА БОТЕВАТА ПОЕЗИЯ СРЕЩУ ВРЕМЕТО
„Аз ще направя ръцете си на
чукове, главата си на бомба,
кожата си на тъпан,пък ще да
изляза срещу стихиите на
времето.”
Като пълноводна река, със силни води, като вихър, помитащ всичко по пътя си, като пороен дъжд, след който нищо не е вече същото, ВРЕМЕТО заличава хора, факти, събития, процеси.То запокитва малкото, дребното, безстойностното в бездънните си недра, покрива го с праха на забравата. Всевластен господар на живота то, както твърди Апостола, е вътре в нас и извън нас, то ни променя - диктува мислите, чувствата, поведението ни.Но макар и рядко се намират такива личности, които го „надвиват”, преобръщат, издигат се над него с гранитната си воля, проницателен ум, титанична сила на духа, неповторимо творчество.
”Впрегнал в юзди” епохата, в която се ражда и живее, Христо Ботев с думи и дела й слага своя отпечатък, определя бъдещия й ход. Всичко, излязло изпод перото му, е доказателство за силната любов към народ, родина, свобода и страстната омраза към враговете на българите – наши и чужди „изедници”, тиранията и неправдата. „Плаче” душата на поета над „робската люлка”, в която 5 века са „клети сюрмаси”; „люти рани” са отворени в сърцето му от безчинствата на поробителите; слухът му е обсебен от оковите, които „глухо и страшно гърмят”.
„Адът” на настоящетого кара да сподели пред най-близките си „ах, че мен…додея” и да заяви на глас мечтата си „доброму добро да правя/ лошия с ножа по глава…”. И тръгва патриотът по „страшния и славен път на борбата”.Там, горе в Балкана, където:
буря кърши клонове
и сабя ги свива на венец,
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец.
И смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб – сладка почивка.
Краят на живота в битка с врага е желан, мечтан, защото поетът утвърждава нови критерии за достойно поведение в дните на робството – за честност, дълг, патриотизъм; за щастие и нещастие. Високата нравственост се демонстрира с готовността да пренебрегнеш егоизма и да се пожертваш за благото на другите безкористно.”Не умира” тоз, „който падне в бой за свобода…”Поет и лирически говорител издигат като девиз „Свобода и смърт”, защото без свободата няма истински живот, пълноценно съществуване.Свободата обаче иска като цена много жертви.Те са „разменната монета” за осигуряването й.И пред всеки, готов да поднесе себе си като „курбан”, коленичи природата – „земя”, „небо”, „звяр”-непреходната и мълчалива свидетелка на човешките прояви.Така борецът става част от нейното величие и вечност.
Ботевата поезия се „възправя” срещу примирението, страха, подчинението, характерни за живота на голяма част от българите в онова далечно време.Но тя не се поддава на годините – не отмира с онова поколение, към което е била пряко адресирана, тъй като в стиховете се усеща и диалог с потомците, бъдещето.Произведенията му устояват с универсалните си теми и идеи: свободата и робството; борбата и жертвоготовността; доброто и злото.Те извеждат българския дух до нови висоти, правят обобщена характеристика на живота у нас и в света, чертаят перспективи….
Силни, разтърсващи слова, полярни чувства, недостижима изповедност и честност, неспокоен и призивен тон, вплитане на фолклорни, библейски, митологични мотиви и образи, пълно сливане между думи и дела са част от характеристиките на поетичното наследство на онзи, когото наричат „гения на България”- великият, непостижим, неповторим Христо Ботев.
С перо и меч, с мисъл и чувство, с живот и смърт той се възправя срещу стихиите на ВРЕМЕТО, а то отстъпва и се прекланя пред него, отдръпва се ,за да му даде път към света на бъдещето. Защото „няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и на благото на цялото човечество.”
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} Росица Красимирова Стоянова VIIIа клас, ОУ „Христо Ботев ”, Добрич-ТРЕТО място
Литературен клуб „Таланти”
Приятелю, какво добро да ти сторя ?!
Ние с теб сме две различни души и не познаваме дълбините на сърцата си. Не зная как сме свързани, но силно ти желая само добро. Не зная също кое добро ще бъде за добро. Наполеон е казал, че са му нужни три неща, за да завладее света! Първо – пари , второ – пари , и трето – пари . Не искам и не вярвам да приличаш на него. (Дано от топлината на самата дума „приятелю”, да ти поникнат духовни крила и да бъдеш способен да разпознаваш моите желания и нуждите на своите близки хора. Никой човек не е като слънцето – да огрява целия свят, но може да бъде една малко свещичка, запалена в тъмна гора и спасяваща живот. Дори да те попитам: „Приятелю, какво добро да ти сторя?” , зная, че ще ме погледнеш мило, ще сведеш глава и няма да ми отговориш. Еднократното добро, трудно или лесно изпълнимо, свършва. По-важно е да останем приятели и винаги да разчитаме един на друг, защото сърцето е измамливо повече от всичко на този свят. Господ да го пази! Бъди благословен!
Възрастова група V-VIIклас
ПОЕЗИЯ
СЛАВИНА МОМЧЕВА – VІ „А” КЛАС, ОУ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ” -ПЪРВО мястоза цикъл стихове
КОГАТО МЕЧТАЯ
НАЙ ОБИЧАМ ДА МЕЧТАЯ
НА ДИВАНА НА ЦВЕТЯ
ВЪВ ЛЮБИМАТА МИ СТАЯ
СРЕД ЛЮБИМИТЕ НЕЩА.
ТАМ УСЕЩАМ КАК СЛЕД ВРЕМЕ
СЪС ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ
ВЪВ ЖИВОТА ЩЕ ПОСТИГНЕМ
НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ МЕЧТИ.
НЯМА НЯКАКВИ СИ КРИЗИ,
БЕДСТВИЯ, ВОЙНИ, ПАРИ
ДА ДОПУСНЕМ ДА УБИЯТ
НАЙ-КРАСИВИТЕ МЕЧТИ.
ЩЕ ПРЕБОРИМ СУЕТАТА
И ЩЕ СМАЧКАМЕ СТРАХА
И ДЪЛБОКО ВЪВ СЪРЦАТА
ПАК ЩЕ БЪДЕМЕ ДЕЦА.
АЗ ОБИЧАМ ДА МЕЧТАЯ
И ДА ВЯРВАМ ВЪВ ТОВА,
ЧЕ ЖИВОТА МИ ДО КРАЯ
ЩЕ Е СБЪДНАТА МЕЧТА.
НА СЕЛО
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-ЗЕЛЕНИ
И ЛЯТОТО, И ПРОЛЕТТА.
И ЗИМАТА НЕ Е ТАКА СТУДЕНА
И ПО-ОРАНЖЕВА Е ЕСЕНТА.
НА СЕЛО ВИНАГИ Е ПО-ОМАЙНА
НА ВСИЧКИ ПТИЧКИ ПЕСЕНТА
И ПО ПОЛЕТО, И В ГОРАТА -
НАВРЕД, НАВРЕД Е КРАСОТА.
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-ЯДЛИВИ
И ВКУСНИ ВСИЧКИ ПЛОДОВЕ,
НЕБЕТО ДАЖЕ Е ПО-ЯСНО,
ДОРИ ДА ИМА ДЪЖДОВЕ.
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-КРАСИВИ
И НАЙ-МЪНИЧКИТЕ ЦВЕТЯ
И ДАЖЕ ТАМ СА ПО- ЩАСТЛИВИ
В ИГРИТЕ ВСИЧКИТЕ ДЕЦА.
РАЗЛИЧНА
МАЛКО СМЕШНО ВЪВ КЛАСА
ПОЛУЧАВА СЕ ТАКА
ВСЕКИ ХВАЛИ СЕ СЕГА
С МАЛКО ГЛУПАВИ НЕЩА.
С ТЕЛЕФОНИ С МНОГО ЕКСТРИ,
С МАРАТОНКИ НА ЦВЕТЯ,
С МОДНИ ДРЕШКИ,ЧЕРВИЛА
И ГОРДЕЯТ СЕ С ТОВА.
НЕ ОБИЧАМ АЗ ТАКА.
ТО Е СМЕШНА СУЕТА.
РАНО НИ Е ЗА ТОВА -
НИЕ ОЩЕ СМЕ ДЕЦА.
АЗ ГОРДЕЯ СЕ С ТОВА,
ЧЕ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА.
И ЧРЕЗ КНИГИТЕ СЕГА
СЪМ КРАСИВА И ДОБРА!
Янул Валентинов Димитров-Vв клас, ОУ,,Христо Ботев” - ВТОРО място- “Mорето”
Литературен клуб ,,Таланти”
Морето
Морето развява своята пелерина
и сякаш обвит си в истинска коприна.
Чайки и гларуси прелитат над нас,
щастливи и волни припяват на глас.
А лодките-белите-
прелестни перли,
се носят по гребена
морски, вълшебни.
Надежда Петрова, VIIклас, ОУ „Свети Климент Охридски”-ТРЕТО място-“Дете и щърк”
с. Дуранкулак, 9670, общ. Шабла
Дете и щърк
Щъркел трака с клюн червен:
-Жабче има ли за мен?
Има ли поля зелени,
няма щърк де да се дене.
-Стига трака, щърко бял.
Ти нима си оглупял?
Цял ден ходиш и не спираш.
Спри поне да ме нервираш.
Полети към оня край,
дето казват, че е рай.
Там морето и земята
се държат в прегръдка яка.
А от тяхната любов
се заражда птичи зов.
И от техните сълзи
бистро езеро искри.
Посети го ти сега,
виж чудесната дъга,
пъстра е като коприна,
това е моята родина.
КОГАТО МЕЧТАЯ
НАЙ ОБИЧАМ ДА МЕЧТАЯ
НА ДИВАНА НА ЦВЕТЯ
ВЪВ ЛЮБИМАТА МИ СТАЯ
СРЕД ЛЮБИМИТЕ НЕЩА.
ТАМ УСЕЩАМ КАК СЛЕД ВРЕМЕ
СЪС ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ
ВЪВ ЖИВОТА ЩЕ ПОСТИГНЕМ
НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ МЕЧТИ.
НЯМА НЯКАКВИ СИ КРИЗИ,
БЕДСТВИЯ, ВОЙНИ, ПАРИ
ДА ДОПУСНЕМ ДА УБИЯТ
НАЙ-КРАСИВИТЕ МЕЧТИ.
ЩЕ ПРЕБОРИМ СУЕТАТА
И ЩЕ СМАЧКАМЕ СТРАХА
И ДЪЛБОКО ВЪВ СЪРЦАТА
ПАК ЩЕ БЪДЕМЕ ДЕЦА.
АЗ ОБИЧАМ ДА МЕЧТАЯ
И ДА ВЯРВАМ ВЪВ ТОВА,
ЧЕ ЖИВОТА МИ ДО КРАЯ
ЩЕ Е СБЪДНАТА МЕЧТА.
НА СЕЛО
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-ЗЕЛЕНИ
И ЛЯТОТО, И ПРОЛЕТТА.
И ЗИМАТА НЕ Е ТАКА СТУДЕНА
И ПО-ОРАНЖЕВА Е ЕСЕНТА.
НА СЕЛО ВИНАГИ Е ПО-ОМАЙНА
НА ВСИЧКИ ПТИЧКИ ПЕСЕНТА
И ПО ПОЛЕТО, И В ГОРАТА -
НАВРЕД, НАВРЕД Е КРАСОТА.
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-ЯДЛИВИ
И ВКУСНИ ВСИЧКИ ПЛОДОВЕ,
НЕБЕТО ДАЖЕ Е ПО-ЯСНО,
ДОРИ ДА ИМА ДЪЖДОВЕ.
НА СЕЛО ВИНАГИ СА ПО-КРАСИВИ
И НАЙ-МЪНИЧКИТЕ ЦВЕТЯ
И ДАЖЕ ТАМ СА ПО- ЩАСТЛИВИ
В ИГРИТЕ ВСИЧКИТЕ ДЕЦА.
РАЗЛИЧНА
МАЛКО СМЕШНО ВЪВ КЛАСА
ПОЛУЧАВА СЕ ТАКА
ВСЕКИ ХВАЛИ СЕ СЕГА
С МАЛКО ГЛУПАВИ НЕЩА.
С ТЕЛЕФОНИ С МНОГО ЕКСТРИ,
С МАРАТОНКИ НА ЦВЕТЯ,
С МОДНИ ДРЕШКИ,ЧЕРВИЛА
И ГОРДЕЯТ СЕ С ТОВА.
НЕ ОБИЧАМ АЗ ТАКА.
ТО Е СМЕШНА СУЕТА.
РАНО НИ Е ЗА ТОВА -
НИЕ ОЩЕ СМЕ ДЕЦА.
АЗ ГОРДЕЯ СЕ С ТОВА,
ЧЕ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА.
И ЧРЕЗ КНИГИТЕ СЕГА
СЪМ КРАСИВА И ДОБРА!
Янул Валентинов Димитров-Vв клас, ОУ,,Христо Ботев” - ВТОРО място- “Mорето”
Литературен клуб ,,Таланти”
Морето
Морето развява своята пелерина
и сякаш обвит си в истинска коприна.
Чайки и гларуси прелитат над нас,
щастливи и волни припяват на глас.
А лодките-белите-
прелестни перли,
се носят по гребена
морски, вълшебни.
Надежда Петрова, VIIклас, ОУ „Свети Климент Охридски”-ТРЕТО място-“Дете и щърк”
с. Дуранкулак, 9670, общ. Шабла
Дете и щърк
Щъркел трака с клюн червен:
-Жабче има ли за мен?
Има ли поля зелени,
няма щърк де да се дене.
-Стига трака, щърко бял.
Ти нима си оглупял?
Цял ден ходиш и не спираш.
Спри поне да ме нервираш.
Полети към оня край,
дето казват, че е рай.
Там морето и земята
се държат в прегръдка яка.
А от тяхната любов
се заражда птичи зов.
И от техните сълзи
бистро езеро искри.
Посети го ти сега,
виж чудесната дъга,
пъстра е като коприна,
това е моята родина.
Възрастова група V-VIIклас
ЕСЕ
ВИКТОР Д. ПАСКОВ , V г кл -СОУ“П.Р.Славейков“- ПЪРВО място- „ВОЙНАТА И МИРЪТ ЗА....”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
ВОЙНАТА И МИРЪТ ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА
или
65 години без война в Европа
Срещнали се Мирът и Войната. Войната гръмогласно извикала:
Войната:Аз ,Войната ще предизвикам раздор и омраза на този свят.
Мирът:Защо са раздорът и омразата на този свят, като мога да съществувам
аз-Мирът?
Войната:Защото всичко е започнало с война-от битката на хищниците за
храна до войните на хората за територия.
Мирът:За какво е територия , като заспиваш с мисълта, че много хора са
загинали в тези безсмислени войни?
Войната:Но с цената на това наказание всички те смятат за лидер , достоен за
уважение.
Мирът:А за достоен лидер ли те смятат и ранените във войните хора?
Войната:Те са победените пешки на царя. Те са нищо. Една преуспяваща
държава не мисли за тях.
Мирът:Но без тях-воините , ранени в битка за родината, държавата няма да
съществува. А замислила ли си се от колко години няма война в Европа, в
България ?
Войната:Прав си , не си спомням.
Мирът:Ще ти кажа! От 65 години в Европа няма войни. Тебе,войната,те има
единствено в учебниците по история .
Войната:Но мене ме знаят толкова много хора.
Мирът:Нищо подобно! Не те знае Виктор, баща му , дядо му,...... И това е
прекрасно! Всички те познават мене-Мира!Аз властвам в живота на хората от
1946 година , когато по времето на твоето царство- ужасната Втора световна
война - извоюваха мене, Мира. И вече 65 години ме пазят. И дори не искат да си
спомнят за някакви си войни.
Разсърдила се Войната, обърнала гръб на Мира и си тръгнала засрамено.
Ева Галинова Георгиева V а клас, ОУ „Христо Ботев”-ВТОРО място-„Устойчивостта..”
Литературен клуб „Таланти”
Устойчивостта на Ботевата поезия срещу времето
Ботев пише за родината и за свободата...Всичко, написано от него, се разпознава без колебание. Тази поезия разрушава стените на времето така, както никой не би могъл. Стихотворенията му не остаряват, в тях няма неразбираеми думи. Времето е безсилно срещу простите, но вечни истини. Ботевите стихове са нещо повече от поезия. Те са живи! Когатo човек ги зачете, той попада в онова време на робство и мъкаи закопнява за свобода. Ето заради това тази поезия ще остане във времето!
Теодора НЕДКОВА СТОЯНОВА – VІІ а, СОУ“П.Р.Славейков“ –ТРЕТО място- „Сияние”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИЯНИЕ
Помня стените...Нали аз ги издигнах около себе си.Но те започнаха да се рушат.А дори не е имало сблъсък . А и те не издадоха звук. Намерих начина да те допусна до себе си. Дори за момент не съм се съмнявала в невъзможността да го сторя. Стоя в светлината на твоето сияние. И тържествувам . Аз имам своя ангел сега.
Сякаш се събуждам от някакъв сън. Ти разруши всяко мое правило.Това е рискът , който поемам за утре. Но където и да погледна сега , съм заобиколена от твоето присъствие.
Виждам сиянието ти .Ти си онази загадъчна промяна в живота ми .Ти си всичко , от което се нуждая . Дори повече.
Чувствам сиянието ти .Изписано е на лицето ми .
Тайно се моля да не избледнее .Пронизва ме като слънчев лъч ,
изгарящ най-тъмните ми нощи .Ти си единственото , което желая .Дори
повече.
Мисля , че се пристрастих към твоята светлина.Бях се заклела да
не се поддавам на изкушението , но този път е различно.
Гравитацията не забравя да ме върне отново на земята . Но ти си и там – как да се спасявам ...
Лит.клуб „Н.Хайтов“
ВОЙНАТА И МИРЪТ ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА
или
65 години без война в Европа
Срещнали се Мирът и Войната. Войната гръмогласно извикала:
Войната:Аз ,Войната ще предизвикам раздор и омраза на този свят.
Мирът:Защо са раздорът и омразата на този свят, като мога да съществувам
аз-Мирът?
Войната:Защото всичко е започнало с война-от битката на хищниците за
храна до войните на хората за територия.
Мирът:За какво е територия , като заспиваш с мисълта, че много хора са
загинали в тези безсмислени войни?
Войната:Но с цената на това наказание всички те смятат за лидер , достоен за
уважение.
Мирът:А за достоен лидер ли те смятат и ранените във войните хора?
Войната:Те са победените пешки на царя. Те са нищо. Една преуспяваща
държава не мисли за тях.
Мирът:Но без тях-воините , ранени в битка за родината, държавата няма да
съществува. А замислила ли си се от колко години няма война в Европа, в
България ?
Войната:Прав си , не си спомням.
Мирът:Ще ти кажа! От 65 години в Европа няма войни. Тебе,войната,те има
единствено в учебниците по история .
Войната:Но мене ме знаят толкова много хора.
Мирът:Нищо подобно! Не те знае Виктор, баща му , дядо му,...... И това е
прекрасно! Всички те познават мене-Мира!Аз властвам в живота на хората от
1946 година , когато по времето на твоето царство- ужасната Втора световна
война - извоюваха мене, Мира. И вече 65 години ме пазят. И дори не искат да си
спомнят за някакви си войни.
Разсърдила се Войната, обърнала гръб на Мира и си тръгнала засрамено.
Ева Галинова Георгиева V а клас, ОУ „Христо Ботев”-ВТОРО място-„Устойчивостта..”
Литературен клуб „Таланти”
Устойчивостта на Ботевата поезия срещу времето
Ботев пише за родината и за свободата...Всичко, написано от него, се разпознава без колебание. Тази поезия разрушава стените на времето така, както никой не би могъл. Стихотворенията му не остаряват, в тях няма неразбираеми думи. Времето е безсилно срещу простите, но вечни истини. Ботевите стихове са нещо повече от поезия. Те са живи! Когатo човек ги зачете, той попада в онова време на робство и мъкаи закопнява за свобода. Ето заради това тази поезия ще остане във времето!
Теодора НЕДКОВА СТОЯНОВА – VІІ а, СОУ“П.Р.Славейков“ –ТРЕТО място- „Сияние”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИЯНИЕ
Помня стените...Нали аз ги издигнах около себе си.Но те започнаха да се рушат.А дори не е имало сблъсък . А и те не издадоха звук. Намерих начина да те допусна до себе си. Дори за момент не съм се съмнявала в невъзможността да го сторя. Стоя в светлината на твоето сияние. И тържествувам . Аз имам своя ангел сега.
Сякаш се събуждам от някакъв сън. Ти разруши всяко мое правило.Това е рискът , който поемам за утре. Но където и да погледна сега , съм заобиколена от твоето присъствие.
Виждам сиянието ти .Ти си онази загадъчна промяна в живота ми .Ти си всичко , от което се нуждая . Дори повече.
Чувствам сиянието ти .Изписано е на лицето ми .
Тайно се моля да не избледнее .Пронизва ме като слънчев лъч ,
изгарящ най-тъмните ми нощи .Ти си единственото , което желая .Дори
повече.
Мисля , че се пристрастих към твоята светлина.Бях се заклела да
не се поддавам на изкушението , но този път е различно.
Гравитацията не забравя да ме върне отново на земята . Но ти си и там – как да се спасявам ...
ПООЩРЕНИЯ
Стелина Ивелинова за „Моите размисли за Ботев” - ОУ „Христо Ботев” 5 б клас
Георги Димов за „Моите размисли за Ботев” - ОУ „Христо Ботев” 5 б клас
Стоян Генадиев за „Ботев” ОУ „Христо Ботев” 5 в клас
Преслава Михайлова за „Кокиче” СОУ „П.Р. Славейков” 5 в клас
Ева Галинова за „ Природа” ОУ „Христо Ботев” 5 в клас
Йоанна Панайотова – „Слон с балон” ОУ „Христо Ботев” 5 а клас