Наградени творби
от
Трети областен литературен конкурс
"Децата на Добрич творят '2011"
ПОЕЗИЯ
Възрастова група пети - седми клас
Милица Тихомирова - ПЪРВО място -VІ в клас „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИНТАКТИЧНИЯТ РАЗБОР
Синтактичният разбор
е колективният ни зор.
Встрани погледнато
е елегантен, непонятен,
но бързо се оказва
труден, че и неприятен.
Подлогът се подчертава с права,
важен влиза, вдига врява.
Динамичното сказуемо
винаги е тъй непредсказуемо.
Тича, шета, глади и пере,
харесва му и книги да чете.
Допълнението си е мързеливо,
пряко и непряко- все е неучтиво.
Съпътстващото го определение
е истинското вдъхновение.
Обстоятелствено пояснение накрая
разкрива всички тайни, аз си зная:
с каква цел, как, къде, кога
подлогът направил е беля.
Как прането не изпрал,
цял ден без сказуемото е лежал.
Къде е ходил на почивка,
ще грейне ли лицето му в усмивка.
След купчина въпроси и трагичен взор
любим ни става синтактичният разбор.
Ивайло Димитров – ВТОРО място- VІ б клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Есен
Чувам все за нея
и не мога да го проумея,
че e сезон за равносметка
и че природата със четка
обагря всичко във кафяво
в зелено, жълто и лилаво.
И че без никакво съмнение
не ти остава настроение.
Но защо да се излагаме
и на тъга да се подлагаме?
Есен златна е това
и от своята торба
щедро тя ни подарява
жито, плодове, тинтява.
Ева Георгиева – ТРЕТО място -VІ а клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Любов
През снежната зима, в големия студ,
снегът заблестя –диамант с изумруд,
а вятърът вее и весело пеe.
Седя пред прозореца, гледам унесена
мечтая за някого, много далечен.
И си мисля -какво ли, ако той разбере
за моeто влюбено малко сърце.
Дали ще ме погледне пак?
или ще се държи като хлапак?
„Здравей, моя любов!“ дали ще ми каже,
или с мълчание ще ме накаже?
Въпроси, въпроси, отново въпроси,
знам, че любов не може да се проси...
Затова ще си стоя така,
вперила поглед в снега.
А вятърът пак ще си вее,
и весело пак ще си пее...
ПООЩРЕНИЯ
Златена Бояджиева - VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”,
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СМЕХЪТ
Смехът напира в ъглите на устните ми.
Смехът разбива мълчанието в душата ми.
Смехът е неудържим и нескромен.
Избухва неочакван и заразителен.
Смехът е вихрушка,
която ме поглъща в обятията си.
Смехът е изригващ вулкан на щастието.
Смехът е цветен.Смехът е дъга.
Смехът е младост, проверена в думите на дядо:
Който се смее, не старее...
Даниел Ангелов- VІІ б клас, ОУ „Хр. Смирненски”
МОЕТО ЛЯТО
Моето лято
е палячо от цирка.
Свири на улицата
с детска свирка.
Тича, подскача
и пее, а после
високо в небето
като птица се рее.
Двамата с него
играем сега.
Плуваме, крием се,
свирим с уста.
Вярвам,
че моето лято
е най-хубавото
на земята !
Петя Петрова - VІ б клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Копнеж
Обичам вятърът да гали косите ми.
Обичам слънцето да докосва очите ми.
Обичам небето да докосва земята.
Обичам сутрин рано зората.
Искам да докосна дъгата.
Искам да летя в небесата.
Искам с рибите да плувам.
Искам в чужда страна да царувам.
Копнея за топлия вятър.
Копнея за синьото злато.
Копнея за морето, на живот богато.
Копнея за моето лято.
ПРОЗА
Възрастова група пети - седми клас
Екатерина Върбанова - ПЪРВО място -VІ в клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Тишината казва много
Навън е нощ. Небето е черно.
Само звездите проблясват леко из гъстите облаци.
Tихо е. А тишината говори.
Пронизват я виковете на хората.
Аз само стоя и гледам…
Първо съм объркана, после се замислям.
Стара жена минава покрай мен, гледа ме.
Чудя се дали и тя се пита същото, каквото и аз.
Не, тя е получила всички тези отговори от живота.
Тихо е. А тишината говори.
Затварям очи.
Виждам яростните лица на хората,
виждам сълзите от нещастната любов,
виждам алчни физиономии,
виждам детски очи, празни и безмълвни.
Виждам побелелите коси на старите хора,
изгубили желание за живот.
Тях животът ги измами.
Виждам истинското щастие,
щастието без измама, без мръсни пари.
Виждам свободната и чиста любов.
Отварям очи.
Чудя се какво мога да променя,
как мога да направя хората господари на своя собствен живот.
Чудя се какъв им е проблемът,че така страдат,
чудя се защо си мислят,че това се случва само на тях.
Чудя се как не уцелват правилния момент,
а правилният момент е този,
на който все още имаме щастието да се радваме.
Чудя се защо не се радват на това, което имат,
а мислят постоянно за това, което им липсва,
без да са сигурни дори дали им трябва,
а само си мислят, че им принадлежи.
Отново затварям очи.
Чувам котка да мяука.
Затворена е в маза.
Тя стои на долния прозорец, драска по него,
иска свобода.
Но тя е толкова наивна,
че не забелязва широко отворената врата до нея.
Тя държи на своето.
Знае,че изходът е малко проходче,водещо до щастието, до свободата.
Но не е така.
Продължава да мяука, да драска на стъклото,
да гледа с безразличните си очи,спокойни.
Изглеждат безизразни,а всъщност казват много.
Отварям моите очи.
Но котката продължава да мяука,
гласът й пронизва тишината.
Нямаше да забележа,че котката "млъкна",ако не беше толкова тихо.
"Млъкна". Вече не се чуваше наивното й гласче..
Какво ли се бе случило ?!
Може би на някого му беше писнало
тя да търси своята свобода,нейното си щастие.
Може би някой си мислеше,че притежава нечий друг живот,
а всъщност не беше господар дори на своя.
Стана ми мъчно.
Жалки бяха всички онези, които мислеха за живота на врага си,
а не притежаваха дори и един ден от него.
Тишината отново ме обля.
Мисля си как хората,
пропускат шанса си, шанса за тяхното щастие.
И позволяват на някого да се меси в него.
Мислят,че щастието винаги трябва да е трудно,
да е нужно да викат,да драскат.за да го спечелят.
Но не е така.
Те просто не виждат широко отворената врата,
скрита зад дебелата мъгла.
Вратата не е далече, точно до тях е.
Мъглата е прекалено гъста.
Мъглата са онези хора,които нямаха собствен живот.
Вече не исках да "слушам" тишината.
Прибрах се вкъщи,щастлива,че никой не притежава живота ми,
че дори и да греша,сама съм си виновна,
че спокойно мога да видя вратата,защото хората в живота ми
са моите приятели,тя стоят встрани от мен,за да ме подкрепят,
да вървят заедно с мен.
Не пред мен,за да ме водят и да ме контролират,
не отзад само за да ми подвикват.Точно до мен,със мен,заедно.
Отворих прозореца.
Тишината пак говореше.
В нея се надвикваха гласовете на много хора,
нуждаещи се просто от ръка,която да нарисува
сърчице на замъгления прозорец пред тях.
Те сами щяха да видят посоката към
вратата на тяхното щастие.
Полина Станчева - ВТОРО място -VІ б клас, СОУ„П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СМЕХЪТ
Смехът е неочакван гост. Прихва с гръм и трясък, без да ме е предупредил.
Понякога дори и дъжд от сълзи предизвиква. Не спира, когато му кажа, а
когато сам реши.Крия го в шепите си, залягам под чина, раменете ми се тресат и ме издават. Отчайваща история е смехът!
Опасен вирус е той. Срещу него няма ваксини. Няма и избавление , докопа ли се до тебе. Забележката на учителя не е достатъчен лек за смеха. Изгонването от час е с временно въздействие като на антибиотик с минал срок на годност. Само го сплашва до...следващия миг, когато не аз, а цялата стая прихва, заразително, неизлечимо заразена от смеха.
Най-приятният гост, когото посрещам с широка прегръдка!Без да се замислям за последствията.
Нина Ангелова - ТРЕТО място VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
НАШАТА УЛИЦА
Тя май няма начало, а краят й е далече от нашата къща.
Нашата улица е дружелюбна и е приятелка с всички. Води ни , където пожелаем.
До нея са изправени светофари, които постоянно й намигат, и може би затова тя е толкова весела.
Понякога нашата улица се унася, като дочуе някакъв интересен разговор.Друг път се стряска, когато някое дете се спъне или падне.
Понякога улицата се спира да прочете вестник, който е изложен до прозорчето на някой магазин и ако прочетената новина й е харесала, бърза да разказва за това на другите улички.
Нашата улица не само ни забавлява, но и ни помага с уроците и домашните, като ни вдъхновява и ни подсказва интересни идеи за съчинения.
Такава е нашата улица. Не я заменям с никоя друга.
ПООЩРЕНИЯ
Йоана Нинова – 12 г
Великденска приказка
Това е разказ за една величествена, красива, но като всяка гора и опасна. Предпочитам да разкрия хубавата й страна.
Гората притежаваше свежа зеленина, където можеш да откриеш навсякъде, бистри поточета, от които можеш да отпиеш чиста и свежа вода. Поляните бяха отрупани с прясна тревица, която сърничките и зайчетата много обичаха. Наоколо имаше много минзухарчета, глухарчета и други пъстри цветя, от които всички пчелички можеха да вземат цветен прашец, за да си направят медец. Във въздуха се носеше приятен аромат. Високо по дърветата лястовичките правиха своите гнезда от пух и слама. Долу в дългата трева току – що събудилите се полски мишлета се къпеха в росата. Най – долу под Земята живееха семейство Зайчови, което се подготвяше за настъпващия празник. Това беше Великден. Задача на всички Зайчови семейства бе да боядисват яйцата, преди да дойде големият празник. Но в гората нямаше яйца, нито пък лакомства за животните, затова на всеки Великден, полските мишки отиваха в града и тайничко взимаха по двадесет яйца, една буца сирене, малко моркови и овес. Помагаха им многобройните семейство Мравчови. Сърничките правиха венци от цветя за традиционния горски карнавал. Роднините на зайчовците, семейство Бобърови правиха дървени подаръчета за всички обитатели на гората, а семейство Пчеличкови донасяха направения през годината мед. Всички си помагаха взаимно.
Ето, че дойде денят за боядисването на яйцата. Това беше задача отредена на зайците, която те обожаваха да вършат. За зелено използваха тревата, за жълто, цветчето на глухарчето, за синъо смесваха тревата и глухарчето, а за червено взимаха сокът на дивата ягода. Вече всичко беше готово.
След два дни дойде Великден. Всички животни бяха облечени в дрехи, направени от цветята и очакваха да се появи царят на гората. Това беше един много мъдър, строен и красив елен. Рогата му бяха толкова грациозно изваяни, сякаш оформени от скулптор, очите му чисти като кристал, козината му, мека като кашмир, а походката му плавна и нежна. Това беше царят на гората. Всеки който го видеше, му се покланяше.
Ето, че той дойде и веселбата започна. Първо се чукваха с яйца и който победи, имаше възможност да скрие останалите яйца и другите животни да ги търсят из гората. Вечерта си разказваха смешни истории и танцуваха.
По този начин минава всеки горски Великден на животните в тази гора.
Йоанна Петрова - VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИНИЯТ ГИРЛЯНД
Синият гирлянд се върна от ваканция.За малко да изпусне кораба, който тръгва към Бяло море.Плисна във водата и се изкачи по въжето.Преди да стане този инцидент във водата, неговият цвят беше бял, но като падна, открадна цветовете на Бяло море и стана бледосин гирлянд.
Маршрутът му беше:Бяло море-Адриатическо-Мраморно-Черно море.Толкова пъти гирляндът щеше да изпусне кораба. Закъсняваше, защото на бреговете си правеше дълго снимки пред красиви забележителности.С нахлупена шапка бягаше с куфара, залиташе, падаше в морето...Така открадваше още повече цветове и ставаше все по-ярък гирлянд.Преди да пътува по Черно море, той летеше със самолет и грабна още цвят, но този път от яркото синьо небе. От облачетата му остана белият пухкав цвят, който запази като мека възглавничка.
Още малко и синият гирлянд с бели нюанси щеше да изпусне украсяването на елхата в навечерието на Коледа. Какво не прави лятната ваканция!
Стоян Николчев - VІ в клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Недовършена история
/Есе/
Всеки човек си има своята история, но тя не е довършена. Всеки ден по пътеките, по улиците, навсякъде има хора. Вървят навън съвсем спокойно – очите сочат напред, едни носят куфари, други носят чанти, а трети не носят нищо. Обикновени хора няма, всеки е направил нещо голямо и ще направи още. Разхождат се като хипнотизирани, като ходещи и мигащи статуи. Когато един човек чака автобуса, не се питаме къде ще отиде, а просто минаваме покрай него или се качваме на автобуса. Този човек може да бяга от някого или да е тръгнал да обира банка, а може би просто се прибира. Колко души сте срещали, които не са ви разказали някаква своя откачена история? Хората все още имат да направят много неща, имат минало, имат бъдеще, имат недовършена история.
ПОЕЗИЯ
Възрастова група осми –дванадесети клас
Първомясто не се присъжда
Мария-Магдалена Русева – ВТОРО място- VІІІ клас, ЕГ „Гео Милев”
Загубил си себе си
Дължиш ми ти вечна надежда,
която съм дала на теб.
Oграбена моя уплаха,
на черното минало в мен.
Изгубен си ти във нещата,
които във теб се въртят.
Пречат ли ти на душата?
Или в съзнанието ти звънят?
Изгубена болка и скръб,
от времето,паднала някъде.
Безбрежно море и на път,
тръгнал си ти, накъде?
Спира те днес и света,
виждат те хората, идват…
Влизат при теб в кръстопът,
и губиш се ти във умората!
Наталия Димитрова – ТРЕТО място- VІІІ а клас, ФСГ „В. Левски”
По пътя
Тръгваме днес на почивка
с червената ни лада.
Минахме през автомивка,
ще се върнем чак във сряда.
А колата ни бръмчи,
странно пак пуфти и трака,
мама ето пак мълчи,
смята да се връща с влака.
Вятърът подухва леко
от прозореца в косите
и прозявка надалеко
гоня със ръка сърдито.
Полицай ни спря на пътя,
но прозореца нещо заяжда.
Тати отваря вратата-
Бум!- сержанта пада на земята.
Изправя се той на крака
и вади кочана от джоба,
Сърдито поклаща глава:
-Ей сега ще ви драсна глоба!
Вятърът силно задуха,
фиша отнесе в полята.
Полицаят след него се втурна,
а ние отпрашихме с колата.
ПООЩРЕНИЯ
Ели Илиева – VІІІ а клас, ФСГ „В. Левски”
Kaчих се на баира,
кучето скъса синджира.
Тръгнах да го гоня
и сълзи да роня.
Кучето избяга,
гоних го с тояга.
Слънцето се скри,
луна небето озари.
Кучето го няма,
въх, голяма драма.
Върнах се във къщи,
мама се намръщи.
Доста ми се скара
и в килера ме вкара.
Цяла нощ будувах,
де спах, де сънувах.
Утрото зачаках,
доста си поплаках.
Слънцето изгрява,
мойта мъка става
все по-нетърпима.
О, душа ранима.
Мама, тати, бати
гледаха сърдито,
сърцето ми свито
тупаше в гърдите.
Но ето, че отвън
чу се кучи лай-
върнал се е моят приятел
верният Попай !
Иван Иванов– VІІІ в клас, ФСГ „В. Левски”
Мечти
Пълни сме с мечти,
надяваме се те да се сбъднат,
всички мечтаем високо, високо, високо..
Мечтите сбъдват ли се?
Няма да разбера докато не пробвам!
Няма да разбера докато не се боря!
Боря се мечтите ми да се сбъднат.
Колкото трудно да ми е,
колкото и да нямам подкрепа,
ще се боря,
ще се старая, ще съм мечтател,
мечтател, който е свободен.
Свободен съм да опитвам,
да намеря своето аз.
ПРОЗА
Възрастова група осми –дванадесети клас
Десислава Андронова – ПЪРВО място- ІХ клас СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Войводата Ботев в историята и геният Ботев в литературата
/Есе/
Дъждът валеше силно. Размекваше пръстта в училищните градинки. Пълнеше с вода дупките, образувани от счупили се бетонни плочки. Едрите капки дъжд падаха и удряха старата желязна ламарина от покрива. Чуваше се толкова силно, винаги когато валеше дъжд, че можеше да подлуди всеки. Вятърът, като че ли със сто километра в час брулеше лицата и зачервяваше носовете на закъснелите ученици.
Целият клас тръпнеше в очакване г-жа Иванова да влезе в стаята и се молеше на всички светии да "отърве кожата" и да не бъде изпитан. Петък. Последен час. Навън вали из ведро. Някои от деветокласниците са захванали учебника по литература и за първи път прочитат в него името на Ботев, други пък се кръстят. Изведнъж се чува "трак, трак, трак". Токчетата на Иванова, черната дяволица, която щеше да напише поне няколко двойки, дрънчаха по телекота и се сливаха с дразнещият шум от ламарината на покрива. Траканията се смесваха и образуваха страшна симфония, която едновременно плашеше и нервираше неподготвените ученици.
Вратата се отвори. Г-жа Иванова влезе с целия си блясък и с дневник в ръка. Всички млъкнаха. Но днес тя беше в добро настроение и реши да не изпитва. Само зададе един лесен, елементарен, прост въпрос. "Кой е Ботев и с какво ще го запомним?". Никой не успя да отговори на този въпрос, дори и аз. Всички мълчахме, забили поглед в чина. Някои бяха пъхнали слушалки в ушите си и слушаха "…ох, ох, ох не е любов...", други дремеха, а трети си хвърляха бележки. Кой беше този човек-някакъв си войвода, който е писал и поезия, нищо интересно. След като изслуша красноречивото ни мълчание, госпожата не каза нито дума, не започна да ни се кара, не се развика, не ни написа двойки. Нищо... Просто ни пусна да излезем от час по-рано, потресена от неграмотността ни.
Постъпката на г-жа Иванова много ме изненада, това не беше в неин стил. Затова след като се прибрах реших да прочета нещичко за Христо Ботев. След като отворих учебника, на който му беше "поникнала брада", докато спокойно си чакаше, забутан в шкафа, да разгърна страниците му. Зачетох се в биографията на Ботев. Изчетох я. Влязох в интернет. Четох и от там факти за живота му. Прекарах цели три часа, забила поглед в монитора, за да разбера най-накрая, че този човек е гений...
В следващия час по литература г-жа Иванова отново зададе същия въпрос: "Кой е Ботев и с какво ще го запомним?". Дигнах ръка. А учителката направи знак с глава да стана. Плахо започнах да говоря:
- Госпожо, българската история винаги ще помни Ботев като национален герой и революционер, а литературата - като велик поет и публицист. А аз ще го запомня като гении, българин и човек. С всеки прочетен ред се гордеех, че такъв човек е съществувал и е българин. Гледайки негови снимки, изпитвах страхопочитание към красивото, сериозно лице, към веждите като гайтани и дългата му черна брада. Днес, се прекланям пред силата, дързостта, твърдостта и мъжествеността му. Прекланям се пред страстта, с която е предвождал четата си, славната Ботева чета. Прекланям се и пред творчеството му. Това гениално и чувствено творчество. Възхищавам се на поезията му. Разчувствах се от емоционалното сбогуване в стихотворението "На прощаване". Но днес ние, българите, ние, неговите наследници, не съумяхме да запазим в себе си неговия борбен дух, неговата сила и устрем, не съумяхме за запазим паметта му. Днес ние се възхищаваме и издигаме в култ името на Робърт Патинсън. И няма нищо лошо в това. Но забравяме за нашите герои, погубени в мисли за красиви актьори, чалга певци и скандалите, които се случват около тях. Днес, вместо да прочетем нещичко за живота на Ботев, преглеждаме клюкарската статия "Божинов се раздели с Алисия". Днес, ние убиваме Ботев за втори път, защото "човек е жив, докато го помним", а ние го забравихме. Веднъж той умря на 2 юни 1876 г., а вторият път, е когато потъна в забрава. Но " тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” и аз, госпожо, ще го помня, ще го запазя в съзнанието си като войвода в историята и гений в поезията. Поклон!
Грета Русева - ВТОРО място- VІІІ в клас, ФСГ „В. Левски”
Войводата Ботев в историята и геният Ботев в поезията
/Есе/
Сирените свирят, хората спират насред път с наведени глави, пред паметниците на героите има цветя, много цветя и венци.., устните шепнат „за тебе те умряха”…
Всеки народ си има велики личности.В българската история със златни букви е изписано името на гениалния поет и великия революционер Христо Ботев. Принуден от най ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва от горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.
В творчеството му присъстват образи на насилници и потиснати, на страхливи егоисти и смели родолюбци.Стиховете вълнуват със силни чувства, бурни мисли..Думата „свобода” пронизва като светкавица робското съзнание, разтърсва душите на българите като топовен изстрел.Словата „борба”, „ смърт” пък показват пътя към мечтания 5 века живот и обещават славата на герои.Балкана оживява от бунтовните песни, от свистенето на куршумите и като грижовна майка закриля с дърветата, тревите, животните, самодивите си българските юнаци.За поета е важно приобщаването на всеки българин към великата идея.Само хора със сърца юнашки, с чувство за лична, национална чест и достойнство, със съзнанието за граждански дълг ще получат привилегията да впишат имената си в историята на страдалката България, да станат част от миналото и да си осигурят място в бъдещето. Оптимизмът е по-силен от гневната болка, която пораждат насилията на изедниците: турци, български чорбаджии, духовенство..Ботев и неговият лирически герой мисли за проблемите на епохата и се бори с тях..Във всяко едно от своите двадесет стихотворения поетът е лаконичен,категоричен и окончателен. Използвайки богатствата на фолклора, той разкрива същността на своя революционен идеал и утвъръждава единствената мечта в живота си да види своя народ свободен. Тръгнал под развятото знаме по пътя на борбата, малко преди да влезе в кървавата схватка с врага, поетът чрез своя герой завещава, изисква от онези, които ще се родят след него, които ще вкусят от сладостта на свободата една нематериална „награда:
Да каже нявга народа
умря сиромах за правда,
за правда и свобода
Ботев е не просто човек на перото, а и на сабята, пушката По този начин доказва истинността на споделеното в рими.За него с възхищение говорят изследователи на литературата и тези, които дълбаят в изворите на историята ни.Последните привнасят още щрихи към портрета – организаторски талант, конспиративни умения,знания във военното дело… Затова той е непресекваща и вечно актуална тема за размисъл, говорене, писане.Такава е участта на гениите, избраните, апостолите.
Сирените свирят, хората спират насред път с наведени глави, пред паметниците на героите има цветя, много цветя и венци.., устните шепнат „за тебе те умряха”…Днес е втори юни.
Николета Ташева - ТРЕТО място- VІІІ клас, СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Чие бъдеще може да се нарече бляскаво?
Събота е ! Времето е прекрасно, слънцето докосва всеки един малък детайл с лъчите си. Пролет е ! След всичкия този дъжд, който се изсипа, сега забелязвам цъфналите дръвчета. Времето е само за разходки, но точно днес аз съм болна и се налага да остана в леглото заради високата температура и да наблюдавам слънцето единствено промъкващо се през щорите на прозореца. Заглеждам се в чашите, подредени на шкафа отгоре, те блестят. Замислих се … в едни почти незначителни предмети забелязах една истинска красота. Къде може да усетиш блясък? Какво всъщност е блясък ? Какво ще е бъдещето ми ? Как мога да го постигна ? Въпроси, въпроси и пак … въпроси. Иска ми се да имах отговор и започнах да разсъждавам.
Къде може да усетиш блясък? Навсякъде ! Всяко едно малко нещо, което те прави щастлив. Нещо, което те кара да се почувстваш горд и сигурен в себе си. Какво всъщност е блясък? Всеки може да се почувства специален и някак… бляскав. Блясъкът не се крие само в това, доколко си популярен, това се свежда до: как се чувстваш и до колко вярваш в себе си и възможностите си.
Какво ще е бъдещето ми ? До голяма степен бъдещето ни зависи от нас, от това какво искаме и как се опитваме да го постигнем, защото не е само до желанието , а до това какви усилия полагаме. Какво знам днес за бъдещето си - това, което ще ми се случи утре? Или... в по-далечен период от време? Всеки един от нас, дори и да не го осъзнава, прави "велики" планове за бъдещето си, които изглеждат доста обещаващи и реални. Всеки си мечтае като дете да стане принцеса или спайдърмен, но сега осъзнава, че това е налудничаво и невъзможно. За това не трябва да правим планове за 10 години напред, защото все пак не сме господари дори на утрешния ден.
За мен бляскаво бъдеще не е това колко пари имаш, как ги харчиш и с кого. Блясъкът не е дарба, той се постига с цената на невъзможен труд. Всеки има свой идол , на когото малко или много подражава и го боготвори. Но за да достигне това, което е, не е стоял и чакал да падне от небето, защото в този живот нищо не се получава даром.
Христина Христакиева - ТРЕТО място- ІХ клас, СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Чие бъдеще може да се нарече бляскаво ?
„ .. 10, 20, 30 .. 100 ” се провикваме около някой уличен стълб в очакване на приятелите ни, които търчат напред-назад да се „заплюят”. И точно в този момент отваряме очи и с носталгия въздишаме „Ех, къде си, безгрижно детство?”. Детството е периодът, в който нямаме никакви задължения и грижи. Животът е просто една игра на криеница, която обаче се настанява и в нашето търсене на зрелостта. Докато израстваме, много от нас се крият зад различни маски, търсейки себе си. Всяка маска може да промени коренно човек. Всеки има различна маска, избрана според средата, в която е. Пред семейството сме кротки и въздържани, сред приятели – буйни и свободни..... и така според обстоятелствата. Криейки собственото си „аз” обаче, можем да спечелим или да изгубим всичко, изградено досега. Всеки сам решава как да постъпи с живота си.
Никой не може да предвиди бъдещето си, но всеки може да формира своето собствено по начина, който желае. Вървейки по своя път, сами го проправяме или зазидваме. Както можем да затворим пътищата си към една цел, така можем да разбием стоманената преграда и да превземем своята цел. Всичко зависи само и единствено от нас самите. Бъдещето е колкото неузнаваемо, толкова и зависещо от „собственика си”.
„Бляскаво бъдеще” може да получи всеки, който иска и се чувства щастлив от това, което е. Някога някой е казал: „Каквото посееш – такова ще пожънеш!”. За да се издигнеш в обществото и да се наречеш „бляскав” само ти можеш да си помогнеш! С цената на труд и постоянство ти ставаш достоен човек. И колкото и да е трудно, всеки го иска и може!
Гостуващи области
Грамоти за отлично представяне
Чие бъдеще може да се нарече "бляскаво"?
Есе
Теодор Кюлинг,VIIб клас, ОУ "Любен Каравелов", Хасково
В трудното и забързано ежедневие, всеки желае по-добро бъдеще. Мечтае за истинско щастие.Но кое е то? Любовта ли е, парите, религията, приятели или съвсем други неща.
Много от хората смятат, че бляскавото бъдеще е това с парите, колите и имотите. Вярват, че всичко може да се контролира с парите, независимо дали това са хората, любовта или целият живот. Много от "богаташите" се смятат за велики, щастливи и за по-важни от всички останали. Но често истината е тази, че тези хора изобщо не са щастливи, а техните приятели са хора, които са с тях единствено заради парите.Те никога не са познали истинската любов, а само любовта, която купуват с парите си.Тези хора не могат да оживият в "реалния свят" без пари.
За мене бляскавото бъдеще е това, в което са религията, семейството, родителите приятелите и тяхната любов.
Най-важното е религията. Бог ми дава сигурност и надежда за по-добро бъдеще. Но откъде идвам всъщност. Не може да дойда от някъде и да си тръгна нанякъде. Времето между началото и края трябва да има някакъв смисъл. Според мене всеки човек има някакво значение, поради което живее. Не може просто да е на този свят само за да диша. Всяка личност на този свят е тука, за да става по-добра.Но как ставаме по-добри? Трябва да респектираме и да помагаме на всеки човек на света, чийто живот не е толкова добър колкото твоят.Независимо дали човекът, нуждаещ се от помощ, е от Африка или от Европа, дали е черен или бял. На всеки му трябва любов и затова винаги е по-добре да се замислим "как бих се чувствал, ако някой щеше да го каже на мене", преди да подстъпим грешно.
След религията идват семейството, родителите, приятелите и тяхната любов.От раждането ни моето семейство е до нас. Израстваме до него и си мислим "аз искам да стана както тях". С радост те ни наблюдават как растем и след това, когато сме по-големи и си имаме собствено семейство, те продължават да се грижат за нас, защото вече са част от това ново семейство. В едно семейство всеки се грижи за всеки, дава му любов, когато се чувства лошо, подкрепя го и винаги му помага. Родителите винаги ще са до мен и никога няма да ги забравя, защото и след смъртта те са част от мене.
Всеки възприема бляскавото бъдеще по различен начин. За мен то е с любов, семейство, родители и религия. Не мога да си представя по-хубаво бъдеще от това.
Росица Костадинова Добрева,VII б клас, ОУ "Любен Каравелов", Хасково
Сън
Ти идваше и всичко беше сън.
Тежък, неспокоен сън.
Ти питаше и всичко беше Не - парещо, коварно „Не”.
Ти млъкваше и всичко бе тъга, мъчителна, раздираща тъга.
Ти тръгваше и всичко мина като сън.
Мечта и блян, а беше само сън.
Възрастова група пети - седми клас
Милица Тихомирова - ПЪРВО място -VІ в клас „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИНТАКТИЧНИЯТ РАЗБОР
Синтактичният разбор
е колективният ни зор.
Встрани погледнато
е елегантен, непонятен,
но бързо се оказва
труден, че и неприятен.
Подлогът се подчертава с права,
важен влиза, вдига врява.
Динамичното сказуемо
винаги е тъй непредсказуемо.
Тича, шета, глади и пере,
харесва му и книги да чете.
Допълнението си е мързеливо,
пряко и непряко- все е неучтиво.
Съпътстващото го определение
е истинското вдъхновение.
Обстоятелствено пояснение накрая
разкрива всички тайни, аз си зная:
с каква цел, как, къде, кога
подлогът направил е беля.
Как прането не изпрал,
цял ден без сказуемото е лежал.
Къде е ходил на почивка,
ще грейне ли лицето му в усмивка.
След купчина въпроси и трагичен взор
любим ни става синтактичният разбор.
Ивайло Димитров – ВТОРО място- VІ б клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Есен
Чувам все за нея
и не мога да го проумея,
че e сезон за равносметка
и че природата със четка
обагря всичко във кафяво
в зелено, жълто и лилаво.
И че без никакво съмнение
не ти остава настроение.
Но защо да се излагаме
и на тъга да се подлагаме?
Есен златна е това
и от своята торба
щедро тя ни подарява
жито, плодове, тинтява.
Ева Георгиева – ТРЕТО място -VІ а клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Любов
През снежната зима, в големия студ,
снегът заблестя –диамант с изумруд,
а вятърът вее и весело пеe.
Седя пред прозореца, гледам унесена
мечтая за някого, много далечен.
И си мисля -какво ли, ако той разбере
за моeто влюбено малко сърце.
Дали ще ме погледне пак?
или ще се държи като хлапак?
„Здравей, моя любов!“ дали ще ми каже,
или с мълчание ще ме накаже?
Въпроси, въпроси, отново въпроси,
знам, че любов не може да се проси...
Затова ще си стоя така,
вперила поглед в снега.
А вятърът пак ще си вее,
и весело пак ще си пее...
ПООЩРЕНИЯ
Златена Бояджиева - VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”,
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СМЕХЪТ
Смехът напира в ъглите на устните ми.
Смехът разбива мълчанието в душата ми.
Смехът е неудържим и нескромен.
Избухва неочакван и заразителен.
Смехът е вихрушка,
която ме поглъща в обятията си.
Смехът е изригващ вулкан на щастието.
Смехът е цветен.Смехът е дъга.
Смехът е младост, проверена в думите на дядо:
Който се смее, не старее...
Даниел Ангелов- VІІ б клас, ОУ „Хр. Смирненски”
МОЕТО ЛЯТО
Моето лято
е палячо от цирка.
Свири на улицата
с детска свирка.
Тича, подскача
и пее, а после
високо в небето
като птица се рее.
Двамата с него
играем сега.
Плуваме, крием се,
свирим с уста.
Вярвам,
че моето лято
е най-хубавото
на земята !
Петя Петрова - VІ б клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Копнеж
Обичам вятърът да гали косите ми.
Обичам слънцето да докосва очите ми.
Обичам небето да докосва земята.
Обичам сутрин рано зората.
Искам да докосна дъгата.
Искам да летя в небесата.
Искам с рибите да плувам.
Искам в чужда страна да царувам.
Копнея за топлия вятър.
Копнея за синьото злато.
Копнея за морето, на живот богато.
Копнея за моето лято.
ПРОЗА
Възрастова група пети - седми клас
Екатерина Върбанова - ПЪРВО място -VІ в клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Тишината казва много
Навън е нощ. Небето е черно.
Само звездите проблясват леко из гъстите облаци.
Tихо е. А тишината говори.
Пронизват я виковете на хората.
Аз само стоя и гледам…
Първо съм объркана, после се замислям.
Стара жена минава покрай мен, гледа ме.
Чудя се дали и тя се пита същото, каквото и аз.
Не, тя е получила всички тези отговори от живота.
Тихо е. А тишината говори.
Затварям очи.
Виждам яростните лица на хората,
виждам сълзите от нещастната любов,
виждам алчни физиономии,
виждам детски очи, празни и безмълвни.
Виждам побелелите коси на старите хора,
изгубили желание за живот.
Тях животът ги измами.
Виждам истинското щастие,
щастието без измама, без мръсни пари.
Виждам свободната и чиста любов.
Отварям очи.
Чудя се какво мога да променя,
как мога да направя хората господари на своя собствен живот.
Чудя се какъв им е проблемът,че така страдат,
чудя се защо си мислят,че това се случва само на тях.
Чудя се как не уцелват правилния момент,
а правилният момент е този,
на който все още имаме щастието да се радваме.
Чудя се защо не се радват на това, което имат,
а мислят постоянно за това, което им липсва,
без да са сигурни дори дали им трябва,
а само си мислят, че им принадлежи.
Отново затварям очи.
Чувам котка да мяука.
Затворена е в маза.
Тя стои на долния прозорец, драска по него,
иска свобода.
Но тя е толкова наивна,
че не забелязва широко отворената врата до нея.
Тя държи на своето.
Знае,че изходът е малко проходче,водещо до щастието, до свободата.
Но не е така.
Продължава да мяука, да драска на стъклото,
да гледа с безразличните си очи,спокойни.
Изглеждат безизразни,а всъщност казват много.
Отварям моите очи.
Но котката продължава да мяука,
гласът й пронизва тишината.
Нямаше да забележа,че котката "млъкна",ако не беше толкова тихо.
"Млъкна". Вече не се чуваше наивното й гласче..
Какво ли се бе случило ?!
Може би на някого му беше писнало
тя да търси своята свобода,нейното си щастие.
Може би някой си мислеше,че притежава нечий друг живот,
а всъщност не беше господар дори на своя.
Стана ми мъчно.
Жалки бяха всички онези, които мислеха за живота на врага си,
а не притежаваха дори и един ден от него.
Тишината отново ме обля.
Мисля си как хората,
пропускат шанса си, шанса за тяхното щастие.
И позволяват на някого да се меси в него.
Мислят,че щастието винаги трябва да е трудно,
да е нужно да викат,да драскат.за да го спечелят.
Но не е така.
Те просто не виждат широко отворената врата,
скрита зад дебелата мъгла.
Вратата не е далече, точно до тях е.
Мъглата е прекалено гъста.
Мъглата са онези хора,които нямаха собствен живот.
Вече не исках да "слушам" тишината.
Прибрах се вкъщи,щастлива,че никой не притежава живота ми,
че дори и да греша,сама съм си виновна,
че спокойно мога да видя вратата,защото хората в живота ми
са моите приятели,тя стоят встрани от мен,за да ме подкрепят,
да вървят заедно с мен.
Не пред мен,за да ме водят и да ме контролират,
не отзад само за да ми подвикват.Точно до мен,със мен,заедно.
Отворих прозореца.
Тишината пак говореше.
В нея се надвикваха гласовете на много хора,
нуждаещи се просто от ръка,която да нарисува
сърчице на замъгления прозорец пред тях.
Те сами щяха да видят посоката към
вратата на тяхното щастие.
Полина Станчева - ВТОРО място -VІ б клас, СОУ„П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СМЕХЪТ
Смехът е неочакван гост. Прихва с гръм и трясък, без да ме е предупредил.
Понякога дори и дъжд от сълзи предизвиква. Не спира, когато му кажа, а
когато сам реши.Крия го в шепите си, залягам под чина, раменете ми се тресат и ме издават. Отчайваща история е смехът!
Опасен вирус е той. Срещу него няма ваксини. Няма и избавление , докопа ли се до тебе. Забележката на учителя не е достатъчен лек за смеха. Изгонването от час е с временно въздействие като на антибиотик с минал срок на годност. Само го сплашва до...следващия миг, когато не аз, а цялата стая прихва, заразително, неизлечимо заразена от смеха.
Най-приятният гост, когото посрещам с широка прегръдка!Без да се замислям за последствията.
Нина Ангелова - ТРЕТО място VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
НАШАТА УЛИЦА
Тя май няма начало, а краят й е далече от нашата къща.
Нашата улица е дружелюбна и е приятелка с всички. Води ни , където пожелаем.
До нея са изправени светофари, които постоянно й намигат, и може би затова тя е толкова весела.
Понякога нашата улица се унася, като дочуе някакъв интересен разговор.Друг път се стряска, когато някое дете се спъне или падне.
Понякога улицата се спира да прочете вестник, който е изложен до прозорчето на някой магазин и ако прочетената новина й е харесала, бърза да разказва за това на другите улички.
Нашата улица не само ни забавлява, но и ни помага с уроците и домашните, като ни вдъхновява и ни подсказва интересни идеи за съчинения.
Такава е нашата улица. Не я заменям с никоя друга.
ПООЩРЕНИЯ
Йоана Нинова – 12 г
Великденска приказка
Това е разказ за една величествена, красива, но като всяка гора и опасна. Предпочитам да разкрия хубавата й страна.
Гората притежаваше свежа зеленина, където можеш да откриеш навсякъде, бистри поточета, от които можеш да отпиеш чиста и свежа вода. Поляните бяха отрупани с прясна тревица, която сърничките и зайчетата много обичаха. Наоколо имаше много минзухарчета, глухарчета и други пъстри цветя, от които всички пчелички можеха да вземат цветен прашец, за да си направят медец. Във въздуха се носеше приятен аромат. Високо по дърветата лястовичките правиха своите гнезда от пух и слама. Долу в дългата трева току – що събудилите се полски мишлета се къпеха в росата. Най – долу под Земята живееха семейство Зайчови, което се подготвяше за настъпващия празник. Това беше Великден. Задача на всички Зайчови семейства бе да боядисват яйцата, преди да дойде големият празник. Но в гората нямаше яйца, нито пък лакомства за животните, затова на всеки Великден, полските мишки отиваха в града и тайничко взимаха по двадесет яйца, една буца сирене, малко моркови и овес. Помагаха им многобройните семейство Мравчови. Сърничките правиха венци от цветя за традиционния горски карнавал. Роднините на зайчовците, семейство Бобърови правиха дървени подаръчета за всички обитатели на гората, а семейство Пчеличкови донасяха направения през годината мед. Всички си помагаха взаимно.
Ето, че дойде денят за боядисването на яйцата. Това беше задача отредена на зайците, която те обожаваха да вършат. За зелено използваха тревата, за жълто, цветчето на глухарчето, за синъо смесваха тревата и глухарчето, а за червено взимаха сокът на дивата ягода. Вече всичко беше готово.
След два дни дойде Великден. Всички животни бяха облечени в дрехи, направени от цветята и очакваха да се появи царят на гората. Това беше един много мъдър, строен и красив елен. Рогата му бяха толкова грациозно изваяни, сякаш оформени от скулптор, очите му чисти като кристал, козината му, мека като кашмир, а походката му плавна и нежна. Това беше царят на гората. Всеки който го видеше, му се покланяше.
Ето, че той дойде и веселбата започна. Първо се чукваха с яйца и който победи, имаше възможност да скрие останалите яйца и другите животни да ги търсят из гората. Вечерта си разказваха смешни истории и танцуваха.
По този начин минава всеки горски Великден на животните в тази гора.
Йоанна Петрова - VІ в клас, СОУ „П.Р. Славейков”
Лит.клуб „Н.Хайтов“
СИНИЯТ ГИРЛЯНД
Синият гирлянд се върна от ваканция.За малко да изпусне кораба, който тръгва към Бяло море.Плисна във водата и се изкачи по въжето.Преди да стане този инцидент във водата, неговият цвят беше бял, но като падна, открадна цветовете на Бяло море и стана бледосин гирлянд.
Маршрутът му беше:Бяло море-Адриатическо-Мраморно-Черно море.Толкова пъти гирляндът щеше да изпусне кораба. Закъсняваше, защото на бреговете си правеше дълго снимки пред красиви забележителности.С нахлупена шапка бягаше с куфара, залиташе, падаше в морето...Така открадваше още повече цветове и ставаше все по-ярък гирлянд.Преди да пътува по Черно море, той летеше със самолет и грабна още цвят, но този път от яркото синьо небе. От облачетата му остана белият пухкав цвят, който запази като мека възглавничка.
Още малко и синият гирлянд с бели нюанси щеше да изпусне украсяването на елхата в навечерието на Коледа. Какво не прави лятната ваканция!
Стоян Николчев - VІ в клас, ОУ „Хр. Ботев”
Лит.клуб „Таланти “
Недовършена история
/Есе/
Всеки човек си има своята история, но тя не е довършена. Всеки ден по пътеките, по улиците, навсякъде има хора. Вървят навън съвсем спокойно – очите сочат напред, едни носят куфари, други носят чанти, а трети не носят нищо. Обикновени хора няма, всеки е направил нещо голямо и ще направи още. Разхождат се като хипнотизирани, като ходещи и мигащи статуи. Когато един човек чака автобуса, не се питаме къде ще отиде, а просто минаваме покрай него или се качваме на автобуса. Този човек може да бяга от някого или да е тръгнал да обира банка, а може би просто се прибира. Колко души сте срещали, които не са ви разказали някаква своя откачена история? Хората все още имат да направят много неща, имат минало, имат бъдеще, имат недовършена история.
ПОЕЗИЯ
Възрастова група осми –дванадесети клас
Първомясто не се присъжда
Мария-Магдалена Русева – ВТОРО място- VІІІ клас, ЕГ „Гео Милев”
Загубил си себе си
Дължиш ми ти вечна надежда,
която съм дала на теб.
Oграбена моя уплаха,
на черното минало в мен.
Изгубен си ти във нещата,
които във теб се въртят.
Пречат ли ти на душата?
Или в съзнанието ти звънят?
Изгубена болка и скръб,
от времето,паднала някъде.
Безбрежно море и на път,
тръгнал си ти, накъде?
Спира те днес и света,
виждат те хората, идват…
Влизат при теб в кръстопът,
и губиш се ти във умората!
Наталия Димитрова – ТРЕТО място- VІІІ а клас, ФСГ „В. Левски”
По пътя
Тръгваме днес на почивка
с червената ни лада.
Минахме през автомивка,
ще се върнем чак във сряда.
А колата ни бръмчи,
странно пак пуфти и трака,
мама ето пак мълчи,
смята да се връща с влака.
Вятърът подухва леко
от прозореца в косите
и прозявка надалеко
гоня със ръка сърдито.
Полицай ни спря на пътя,
но прозореца нещо заяжда.
Тати отваря вратата-
Бум!- сержанта пада на земята.
Изправя се той на крака
и вади кочана от джоба,
Сърдито поклаща глава:
-Ей сега ще ви драсна глоба!
Вятърът силно задуха,
фиша отнесе в полята.
Полицаят след него се втурна,
а ние отпрашихме с колата.
ПООЩРЕНИЯ
Ели Илиева – VІІІ а клас, ФСГ „В. Левски”
Kaчих се на баира,
кучето скъса синджира.
Тръгнах да го гоня
и сълзи да роня.
Кучето избяга,
гоних го с тояга.
Слънцето се скри,
луна небето озари.
Кучето го няма,
въх, голяма драма.
Върнах се във къщи,
мама се намръщи.
Доста ми се скара
и в килера ме вкара.
Цяла нощ будувах,
де спах, де сънувах.
Утрото зачаках,
доста си поплаках.
Слънцето изгрява,
мойта мъка става
все по-нетърпима.
О, душа ранима.
Мама, тати, бати
гледаха сърдито,
сърцето ми свито
тупаше в гърдите.
Но ето, че отвън
чу се кучи лай-
върнал се е моят приятел
верният Попай !
Иван Иванов– VІІІ в клас, ФСГ „В. Левски”
Мечти
Пълни сме с мечти,
надяваме се те да се сбъднат,
всички мечтаем високо, високо, високо..
Мечтите сбъдват ли се?
Няма да разбера докато не пробвам!
Няма да разбера докато не се боря!
Боря се мечтите ми да се сбъднат.
Колкото трудно да ми е,
колкото и да нямам подкрепа,
ще се боря,
ще се старая, ще съм мечтател,
мечтател, който е свободен.
Свободен съм да опитвам,
да намеря своето аз.
ПРОЗА
Възрастова група осми –дванадесети клас
Десислава Андронова – ПЪРВО място- ІХ клас СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Войводата Ботев в историята и геният Ботев в литературата
/Есе/
Дъждът валеше силно. Размекваше пръстта в училищните градинки. Пълнеше с вода дупките, образувани от счупили се бетонни плочки. Едрите капки дъжд падаха и удряха старата желязна ламарина от покрива. Чуваше се толкова силно, винаги когато валеше дъжд, че можеше да подлуди всеки. Вятърът, като че ли със сто километра в час брулеше лицата и зачервяваше носовете на закъснелите ученици.
Целият клас тръпнеше в очакване г-жа Иванова да влезе в стаята и се молеше на всички светии да "отърве кожата" и да не бъде изпитан. Петък. Последен час. Навън вали из ведро. Някои от деветокласниците са захванали учебника по литература и за първи път прочитат в него името на Ботев, други пък се кръстят. Изведнъж се чува "трак, трак, трак". Токчетата на Иванова, черната дяволица, която щеше да напише поне няколко двойки, дрънчаха по телекота и се сливаха с дразнещият шум от ламарината на покрива. Траканията се смесваха и образуваха страшна симфония, която едновременно плашеше и нервираше неподготвените ученици.
Вратата се отвори. Г-жа Иванова влезе с целия си блясък и с дневник в ръка. Всички млъкнаха. Но днес тя беше в добро настроение и реши да не изпитва. Само зададе един лесен, елементарен, прост въпрос. "Кой е Ботев и с какво ще го запомним?". Никой не успя да отговори на този въпрос, дори и аз. Всички мълчахме, забили поглед в чина. Някои бяха пъхнали слушалки в ушите си и слушаха "…ох, ох, ох не е любов...", други дремеха, а трети си хвърляха бележки. Кой беше този човек-някакъв си войвода, който е писал и поезия, нищо интересно. След като изслуша красноречивото ни мълчание, госпожата не каза нито дума, не започна да ни се кара, не се развика, не ни написа двойки. Нищо... Просто ни пусна да излезем от час по-рано, потресена от неграмотността ни.
Постъпката на г-жа Иванова много ме изненада, това не беше в неин стил. Затова след като се прибрах реших да прочета нещичко за Христо Ботев. След като отворих учебника, на който му беше "поникнала брада", докато спокойно си чакаше, забутан в шкафа, да разгърна страниците му. Зачетох се в биографията на Ботев. Изчетох я. Влязох в интернет. Четох и от там факти за живота му. Прекарах цели три часа, забила поглед в монитора, за да разбера най-накрая, че този човек е гений...
В следващия час по литература г-жа Иванова отново зададе същия въпрос: "Кой е Ботев и с какво ще го запомним?". Дигнах ръка. А учителката направи знак с глава да стана. Плахо започнах да говоря:
- Госпожо, българската история винаги ще помни Ботев като национален герой и революционер, а литературата - като велик поет и публицист. А аз ще го запомня като гении, българин и човек. С всеки прочетен ред се гордеех, че такъв човек е съществувал и е българин. Гледайки негови снимки, изпитвах страхопочитание към красивото, сериозно лице, към веждите като гайтани и дългата му черна брада. Днес, се прекланям пред силата, дързостта, твърдостта и мъжествеността му. Прекланям се пред страстта, с която е предвождал четата си, славната Ботева чета. Прекланям се и пред творчеството му. Това гениално и чувствено творчество. Възхищавам се на поезията му. Разчувствах се от емоционалното сбогуване в стихотворението "На прощаване". Но днес ние, българите, ние, неговите наследници, не съумяхме да запазим в себе си неговия борбен дух, неговата сила и устрем, не съумяхме за запазим паметта му. Днес ние се възхищаваме и издигаме в култ името на Робърт Патинсън. И няма нищо лошо в това. Но забравяме за нашите герои, погубени в мисли за красиви актьори, чалга певци и скандалите, които се случват около тях. Днес, вместо да прочетем нещичко за живота на Ботев, преглеждаме клюкарската статия "Божинов се раздели с Алисия". Днес, ние убиваме Ботев за втори път, защото "човек е жив, докато го помним", а ние го забравихме. Веднъж той умря на 2 юни 1876 г., а вторият път, е когато потъна в забрава. Но " тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” и аз, госпожо, ще го помня, ще го запазя в съзнанието си като войвода в историята и гений в поезията. Поклон!
Грета Русева - ВТОРО място- VІІІ в клас, ФСГ „В. Левски”
Войводата Ботев в историята и геният Ботев в поезията
/Есе/
Сирените свирят, хората спират насред път с наведени глави, пред паметниците на героите има цветя, много цветя и венци.., устните шепнат „за тебе те умряха”…
Всеки народ си има велики личности.В българската история със златни букви е изписано името на гениалния поет и великия революционер Христо Ботев. Принуден от най ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва от горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.
В творчеството му присъстват образи на насилници и потиснати, на страхливи егоисти и смели родолюбци.Стиховете вълнуват със силни чувства, бурни мисли..Думата „свобода” пронизва като светкавица робското съзнание, разтърсва душите на българите като топовен изстрел.Словата „борба”, „ смърт” пък показват пътя към мечтания 5 века живот и обещават славата на герои.Балкана оживява от бунтовните песни, от свистенето на куршумите и като грижовна майка закриля с дърветата, тревите, животните, самодивите си българските юнаци.За поета е важно приобщаването на всеки българин към великата идея.Само хора със сърца юнашки, с чувство за лична, национална чест и достойнство, със съзнанието за граждански дълг ще получат привилегията да впишат имената си в историята на страдалката България, да станат част от миналото и да си осигурят място в бъдещето. Оптимизмът е по-силен от гневната болка, която пораждат насилията на изедниците: турци, български чорбаджии, духовенство..Ботев и неговият лирически герой мисли за проблемите на епохата и се бори с тях..Във всяко едно от своите двадесет стихотворения поетът е лаконичен,категоричен и окончателен. Използвайки богатствата на фолклора, той разкрива същността на своя революционен идеал и утвъръждава единствената мечта в живота си да види своя народ свободен. Тръгнал под развятото знаме по пътя на борбата, малко преди да влезе в кървавата схватка с врага, поетът чрез своя герой завещава, изисква от онези, които ще се родят след него, които ще вкусят от сладостта на свободата една нематериална „награда:
Да каже нявга народа
умря сиромах за правда,
за правда и свобода
Ботев е не просто човек на перото, а и на сабята, пушката По този начин доказва истинността на споделеното в рими.За него с възхищение говорят изследователи на литературата и тези, които дълбаят в изворите на историята ни.Последните привнасят още щрихи към портрета – организаторски талант, конспиративни умения,знания във военното дело… Затова той е непресекваща и вечно актуална тема за размисъл, говорене, писане.Такава е участта на гениите, избраните, апостолите.
Сирените свирят, хората спират насред път с наведени глави, пред паметниците на героите има цветя, много цветя и венци.., устните шепнат „за тебе те умряха”…Днес е втори юни.
Николета Ташева - ТРЕТО място- VІІІ клас, СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Чие бъдеще може да се нарече бляскаво?
Събота е ! Времето е прекрасно, слънцето докосва всеки един малък детайл с лъчите си. Пролет е ! След всичкия този дъжд, който се изсипа, сега забелязвам цъфналите дръвчета. Времето е само за разходки, но точно днес аз съм болна и се налага да остана в леглото заради високата температура и да наблюдавам слънцето единствено промъкващо се през щорите на прозореца. Заглеждам се в чашите, подредени на шкафа отгоре, те блестят. Замислих се … в едни почти незначителни предмети забелязах една истинска красота. Къде може да усетиш блясък? Какво всъщност е блясък ? Какво ще е бъдещето ми ? Как мога да го постигна ? Въпроси, въпроси и пак … въпроси. Иска ми се да имах отговор и започнах да разсъждавам.
Къде може да усетиш блясък? Навсякъде ! Всяко едно малко нещо, което те прави щастлив. Нещо, което те кара да се почувстваш горд и сигурен в себе си. Какво всъщност е блясък? Всеки може да се почувства специален и някак… бляскав. Блясъкът не се крие само в това, доколко си популярен, това се свежда до: как се чувстваш и до колко вярваш в себе си и възможностите си.
Какво ще е бъдещето ми ? До голяма степен бъдещето ни зависи от нас, от това какво искаме и как се опитваме да го постигнем, защото не е само до желанието , а до това какви усилия полагаме. Какво знам днес за бъдещето си - това, което ще ми се случи утре? Или... в по-далечен период от време? Всеки един от нас, дори и да не го осъзнава, прави "велики" планове за бъдещето си, които изглеждат доста обещаващи и реални. Всеки си мечтае като дете да стане принцеса или спайдърмен, но сега осъзнава, че това е налудничаво и невъзможно. За това не трябва да правим планове за 10 години напред, защото все пак не сме господари дори на утрешния ден.
За мен бляскаво бъдеще не е това колко пари имаш, как ги харчиш и с кого. Блясъкът не е дарба, той се постига с цената на невъзможен труд. Всеки има свой идол , на когото малко или много подражава и го боготвори. Но за да достигне това, което е, не е стоял и чакал да падне от небето, защото в този живот нищо не се получава даром.
Христина Христакиева - ТРЕТО място- ІХ клас, СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла
Чие бъдеще може да се нарече бляскаво ?
„ .. 10, 20, 30 .. 100 ” се провикваме около някой уличен стълб в очакване на приятелите ни, които търчат напред-назад да се „заплюят”. И точно в този момент отваряме очи и с носталгия въздишаме „Ех, къде си, безгрижно детство?”. Детството е периодът, в който нямаме никакви задължения и грижи. Животът е просто една игра на криеница, която обаче се настанява и в нашето търсене на зрелостта. Докато израстваме, много от нас се крият зад различни маски, търсейки себе си. Всяка маска може да промени коренно човек. Всеки има различна маска, избрана според средата, в която е. Пред семейството сме кротки и въздържани, сред приятели – буйни и свободни..... и така според обстоятелствата. Криейки собственото си „аз” обаче, можем да спечелим или да изгубим всичко, изградено досега. Всеки сам решава как да постъпи с живота си.
Никой не може да предвиди бъдещето си, но всеки може да формира своето собствено по начина, който желае. Вървейки по своя път, сами го проправяме или зазидваме. Както можем да затворим пътищата си към една цел, така можем да разбием стоманената преграда и да превземем своята цел. Всичко зависи само и единствено от нас самите. Бъдещето е колкото неузнаваемо, толкова и зависещо от „собственика си”.
„Бляскаво бъдеще” може да получи всеки, който иска и се чувства щастлив от това, което е. Някога някой е казал: „Каквото посееш – такова ще пожънеш!”. За да се издигнеш в обществото и да се наречеш „бляскав” само ти можеш да си помогнеш! С цената на труд и постоянство ти ставаш достоен човек. И колкото и да е трудно, всеки го иска и може!
Гостуващи области
Грамоти за отлично представяне
Чие бъдеще може да се нарече "бляскаво"?
Есе
Теодор Кюлинг,VIIб клас, ОУ "Любен Каравелов", Хасково
В трудното и забързано ежедневие, всеки желае по-добро бъдеще. Мечтае за истинско щастие.Но кое е то? Любовта ли е, парите, религията, приятели или съвсем други неща.
Много от хората смятат, че бляскавото бъдеще е това с парите, колите и имотите. Вярват, че всичко може да се контролира с парите, независимо дали това са хората, любовта или целият живот. Много от "богаташите" се смятат за велики, щастливи и за по-важни от всички останали. Но често истината е тази, че тези хора изобщо не са щастливи, а техните приятели са хора, които са с тях единствено заради парите.Те никога не са познали истинската любов, а само любовта, която купуват с парите си.Тези хора не могат да оживият в "реалния свят" без пари.
За мене бляскавото бъдеще е това, в което са религията, семейството, родителите приятелите и тяхната любов.
Най-важното е религията. Бог ми дава сигурност и надежда за по-добро бъдеще. Но откъде идвам всъщност. Не може да дойда от някъде и да си тръгна нанякъде. Времето между началото и края трябва да има някакъв смисъл. Според мене всеки човек има някакво значение, поради което живее. Не може просто да е на този свят само за да диша. Всяка личност на този свят е тука, за да става по-добра.Но как ставаме по-добри? Трябва да респектираме и да помагаме на всеки човек на света, чийто живот не е толкова добър колкото твоят.Независимо дали човекът, нуждаещ се от помощ, е от Африка или от Европа, дали е черен или бял. На всеки му трябва любов и затова винаги е по-добре да се замислим "как бих се чувствал, ако някой щеше да го каже на мене", преди да подстъпим грешно.
След религията идват семейството, родителите, приятелите и тяхната любов.От раждането ни моето семейство е до нас. Израстваме до него и си мислим "аз искам да стана както тях". С радост те ни наблюдават как растем и след това, когато сме по-големи и си имаме собствено семейство, те продължават да се грижат за нас, защото вече са част от това ново семейство. В едно семейство всеки се грижи за всеки, дава му любов, когато се чувства лошо, подкрепя го и винаги му помага. Родителите винаги ще са до мен и никога няма да ги забравя, защото и след смъртта те са част от мене.
Всеки възприема бляскавото бъдеще по различен начин. За мен то е с любов, семейство, родители и религия. Не мога да си представя по-хубаво бъдеще от това.
Росица Костадинова Добрева,VII б клас, ОУ "Любен Каравелов", Хасково
Сън
Ти идваше и всичко беше сън.
Тежък, неспокоен сън.
Ти питаше и всичко беше Не - парещо, коварно „Не”.
Ти млъкваше и всичко бе тъга, мъчителна, раздираща тъга.
Ти тръгваше и всичко мина като сън.
Мечта и блян, а беше само сън.